Бившият счетоводител се зарича да извае в Смолян и Раковски

“10 години от ума ми не е излизал паметникът на Васил Левски, щастлив съм, че вече е на площада”, казва 93-годишният Георги Милушев от Смолян. Той е инициатор, проектант и автор на бюст-паметника на Апостола на площад “Свобода” в стария център на града.

“Преработвах го 4-5 пъти. Първо, аз не си го харесвах. След това художници и скулптори имаха забележки. Карал съм го с микробус на няколко места за оценки. После в гаража правих корекциите сам. Следвал съм снимката, по която съм работил”, разказва Милушев.

Цял живот бай Георги бил счетоводител в различни местни предприятия. Пенсионирал се през 1988 г.

“Самоук съм в

изкуството

Не съм правил паметници преди това”, признава той. Гранитът за постамента е от Смолян. Тъй като е възрастен и ръцете му не могли да го издялкат за колоната, му помагал скулпторът Рашко Митев.

При изкопни работи в района на кино “Дружба” излязъл огромен черен гранит габро. “Не знам как се е появил там. Някога километри нагоре имаше гранитна кариера и вероятно с времето се е свлякъл надолу, тъй като околните скали са съвсем друг цвят”, разказва самоукият скулптор.

Открил го съпругът на една от дъщерите му Кирил Асенов - местен индустриалец и един от най-големите работодатели в района.

“Гранитът е

единственото нещо,

дошло даром за

паметника

Никой и стотинка не ми е давал”, казва Милушев.

“Аз и семейството ми нямаме никаква заслуга. Всичко това е направено от него. Прекланям се пред възрастта му, усилието и всичко, което той направи, за да реализира този проект. Неговият ентусиазъм е пример за това, което трябва да бъде един човек през целия си живот. Това е негово дело, негово усилие и негов подвиг, защото на тези години да направиш това нещо с ръцете си, е изключително трудно”, посочи Кирил Асенов.

Гранитните плочи за основата бай Георги поръчал в цех в Момчилград. Ходил 3 пъти, докато хареса цвета и начина на изработка.

При гипсовите и бронзовите отливки на бюста търсел съветите на скулптора Спас Киричев от Пазарджик. “Не исках да му отнемам време да пътува. Той е професионален скулптор, затова

качвах бюста в

микробус и го карах в

ателието му да си

каже мнението

и да ме напътства”, обяснява бай Георги, който след месец ще стане на 94 г.

За да се даде зелена светлина за готовия паметник, трябвало да има атестат от трима художници.

“Имаше проблеми и с мястото, където да се постави, но след 2 г. борба вече е факт. Разногласията ни бяха с архитектите, които държат правата на този парк, построен преди 5 г. Предлагаха ми варианти, на които не се съгласих, защото Левски е иконата на България и трябва да има централно място. В крайна сметка постигнахме компромис”, казва бай Георги.

При откриването той връчи на кмета Николай Мелемов договор за дарение на бюст-паметника. “Заразителен е стремежът му да постигне целите си въпреки възрастта”, казва Мелемов. Събитието бе почетено от бившите депутати Дора Янкова, д-р Даниела Дариткова, общественици и десетки смолянчани.

Природо-математическата гимназия в Смолян носи името на Апостола, пред сградата ѝ има паметник на Васил Левски и досега всички чествания се правеха само там. В Смолян се провежда и състезание по “лъвски скок” между всички училища от областта. Мястото на новия паметник на Васил Левски в стария център обаче е знаково - то е най-предпочитаното за срещи от местни и туристи, там се намира и паметникът на Христо Ботев.

“Ако ме държат ръцете и не ми изтече времето, ще направя паметник и на Раковски”, зарича се бай Георги.

Той се е заел и с организацията за поставяне на

барелеф на покойния

архитект

Петър Петров,

с когото били големи приятели. Арх. Петров се свързва със създаването на курорта Пампорово в съвременния му вид, с градоустройствените планове на Кърджали, Габрово и Рудозем. Има проекти за Родопския минен басейн и участие в генералните планове на Оловно-цинковия завод в Кърджали и Пловдив, на минните комплекси в Елисейна, Осогово и Чипровци. Той загина при инцидент на писта в курорта Пампорово през 2007 г. “Надявам се да събера средства за барелефа и да се преборя с администрацията да му отреди място”, казва бай Георги. На името на архитекта е кръстена улица в Смолян, но той смята, че това не е достатъчно.

“В обществото вече няма ентусиазъм за общи дела както преди”, констатира той.

Още след като се уволнил от казармата, където участвал в множество строежи из цялата страна, Милушев се впуска в общестевния живот в Смолян. Работил 2 г. в банка, но му се видяло скучно и станал счетоводител в местно предприятие. Участвал в създаването на едни от първите хорови и танцови състави в града заедно с покойния Маестро Атанас Капитанов, който е сред основателите на фолклорен ансамбъл “Родопа” и 23 г. е негов главен художествен ръководител. Бай Георги се е заел да организира и честване на 100-годишнината от рождението му.

Покрай Маестрото и работата в читалището

счетоводителят

Милушев

измайсторил китара,

с която години наред се е свирело из местните салони.

Милушев обаче изумил всички през 60-те години на миналия век, когато направил сам автомобил, получил разрешително и се движел с него години наред.

“Беше семейна гордост. Много пъти сме пътували с тази кола чак до Бургас, където учех в немска гимназия”, спомня си Росица.

Сръчният счетоводител използвал двигател и шаси от стари съветски коли. Купето направил сам от японски ламарини, които не ръждясвали. “Тогава нямаше като сегашните модерни заваръчни апарати и ходих в леярни в Пловдив да отлея формите и да снаждам”, вметва бай Георги.

Срещнал трудности с вратите и вместо 4, какъвто бил първоначалният му проект, в последния момент решил да бъдат 2.

Кръстил колата

“РосВен” на двете си

дъщери - Росица и

Венера

Колата на Милушев е с дължина 530 см и ширина 190 см и вдигала 120 км в час. Използвал я 7 г. Минал изпитанията в КАТ и успял да я регистрира.

Самоукият автомобилопроизводител се явил с нея в тогавашния Институт по транспорта в столицата. “РосВен” е била тествана с по около 200 км дневно по различни терени в околностите на София. След всеки тест минавал стенд и щателни проверки за отклонения и издръжливост на заварките. Колата издържала всички тестове. Дори предложили на Георги Милушев да я патентова. “Цялата процедура струваше 22 хил. лв. Нямах пари, аз тогава едва събрах 2-3 хил. лв. да закупя материалите за колата, и се отказах от патент”, разказва той.

Редакцията на “24 часа” номинира Георги Милушев в кампанията “Достойните българи”.

Колата, създадена от Георги Милушев, вдигала до 120 км в час.
Колата, създадена от Георги Милушев, вдигала до 120 км в час.