Какви ги вършим ние в Германия? И кой е виновен за този хаос? Ангела Меркел? Вирусолозите? Не, ние сами сме си виновни. Ние и нашият манталитет, пише Йенс Турау и посочва четири проблема:

Всеки мой нов работен ден в скучния хоумофис започва така: информирам се за броя на новите инфекции и броя на ваксинираните. И обикновено няма почти нищо радостно. След това се потапям в пандемичното си ежедневие: спазвам дистанция, поставям маска, не се срещам с никого и разговарям с колегите си от ДВ чрез видеоконференции. Струва ми се, че вече цяла вечност живея така.

Най-трудно обаче ми е да установя кои правила важат и за мен. Както много от съседите ми, приятелите, колегите и роднините ми, и аз съм се подложил на един вид личен локдаун. И смея да твърдя, че моите лични правила в пандемията, както и тези на най-близките ми хора са дори по-строги, отколкото официалните предписания. Но някак се справяме.

В същото време моята страна затъва в хаос. Германия - страната на ефективността, надеждността и точността. Защо се случва това? Канцлерката ли е виновна или вирусолозите? Хората, които отричат съществуването на пандемията? Провинциите, опозицията, отделните министър-председатели? Или може би федерализмът? Нищо от това, подсказва чувството ми. Ние, живеещите в тази страна, и нашият манталитет, ако въобще има такова нещо, сами сме си виновни.

Тук ще споделя четири мои наблюдения, които олицетворяват това. Разбира се, изредени с цифрички отпред, както си му е редът в Германия.

1) Ние спазваме педантично предписанията

Център за ваксиниране, през април 2021: мъж пристига, за да се ваксинира доброволно с препарата на AstraZeneca. Първоначално ваксината беше предвидена за по-млади хора, но вече тя се поставя само на над 60-годишни - заради отделни случаи на усложнения сред ваксинираните, някои от които, за съжаление, с фатален край. Мъжът обяснява, че след 3 дни ще навърши 60 години, но въпреки това бива отпратен. Защото е прекалено млад за тази ваксина. И въпреки, че във въпросния център има достатъчно дози. Хората от ваксинационния център водят такъв дебат - дали трябва да се придържат строго към правилата. Накрая надвива педантизмът - предписанията трябва да се спазват.

Това, което ни липсва в случая, е куражът да тълкуваме правилата, да преценяваме дали са смислени, да прекрачваме граници и да се позоваваме на разсъдъка си. В разгара на третата вълна от пандемията водим дебат за реда за ваксиниране и неговото стриктно спазване, като при това рискуваме да оставим стотици хиляди дози ваксина неизползвани. Типично по германски.

2) Ние се оплакваме като за световно

Много други страни са по-тежко засегнати от пандемията, отколкото ние в Германия. Но ние спорим разпалено за локдауна, който в сравнение с мерките в други страни изобщо не е никакъв локдаун. Португалците и испанците, например, почти нямаха право да напускат домовете си в продължение на седмици, докато ние, в пика на инфекциозната вълна, решихме в началото на март да разхлабваме мерките.

През миналия век Германия на два пъти е причинявала на света катастрофа, смърт и отчаяние. След това, първо Западът, а по-късно и Изтокът, успяхме да се отърсим от това и да заживеем в мир и благосъстояние. До последно войните, гладът и смъртта се случваха някъде другаде по света. Дори ислямистките атентати бяха по-страшни в други точки на света, отколкото тези при нас. Но ако ни слуша човек, при нас е най-зле. Типично по германски. В света му казват на това "джърман ангст" (German Angst, в превод: "германски страх").

3) Ние не се справяме с дигитализацията

Всички международни изследвания показват, че битката срещу вируса е най-ефективна там, където бюрокрацията и администрацията са дигитализирани, където няма тежки йерархии, а отговорностите са ясни. Германия обаче се проваля по този показател. Защо всъщност? Защото очевидно нямаме нужда от такова нещо. Ние произвеждаме хубави коли, скъпи машини, измислили сме (много ясно) най-добрата ваксина и сме водеща в света експортна сила. И имаме най-добрата социална система в света. И затова вярваме, че нямаме никаква нужда да дигитализираме живота си. Във всеки случай не непременно.

Притеснява ни въпросът за защитата на личните данни. Да, всеки от нас има смартфон, но децата ми, които са напълно дигитализирани, всеки ден ме отвеждат мен, стария човек, в един друг свят, който преди време канцлерката Меркел нарече "нова земя" (неизследвана територия). Често се случва децата да дръпнат телефона от ръката ми и за броени секунди да ми инсталират някакво ново приложение. Срамно е. В Германия изоставаме.

4) Ние искаме за всичко да има правила, дори за най-малкия детайл

В стихията си сме, когато измисляме нови правила. Голямата част от наличната в света специализирана литература по данъчни въпроси е на немски език. Защо? Защото имаме такива данъчни закони, които не пропускат дори и най-дребната и незначителна подробност от живота ни.

По същия начин се държим и в сегашната пандемия. Един мъдър вирусолог наскоро каза за вируса и разпространението му сред хората, че е като водата: прониква хаотично навсякъде и винаги си намира път. Ако използваме тази символика, ние, германците, се опитваме да прокараме нови канали и тръби.

Но да спра дотук със самокритиката. Ще има живот и след пандемията. И тогава Германия ще стои по-добре от повечето други страни по света. За пореден път. Сега обаче ще разпечатам този коментар, ще го поставя в найлонов джоб и ще го прикача към моята папка с текстове за Дойче Веле. Нали така се прави в Германия!

/"Дойче веле"/