С 28,7% са се увеличили автомобилите в София от 2016 до 2020 г. Последните данни за новорегистрираните и дерегистрираните автомобили в Столична община показват, че степента на моторизация е скочила от 515 автомобили/1000 души в края на 2016 г. на 663 авт./1000 души през 2020 г. За сравнение много от големите европейски градове имат нива на моторизация под 450 авт./1000 души. Това става ясно от анализ на общинското предприятие "София план" за състоянието на транспортната, енергийната и ВиК инфраструктура в Столичната община.

Анализите са част от пространно проучване на различните аспекти на градското развитие на столицата. Целта е на базата на анализите да бъдат избрани най-важните за града проекти, които могат да кандидатстват за финансиране в новия програмен период на ЕС от 2021 до 2027 г.

Според анализа експлоатационното състояние на уличната мрежа в София постепенно се подобрява. Липсващите връзки от първостепенната улична мрежа се доизграждат през последното десетилетие, но все още изостават спрямо темповете на разрастване на града и на моторизацията на населението.

Пешеходната свързаност е добра, но част от зоните са изолирани една спрямо друга. Така пешеходните маршрути на кратки разстояния често са значително удължени, което ограничава този тип придвижване. Големите инфраструктурни обекти в града нерядко се явяват бариери, възпрепятстващи свободното пешеходно движение. В някои случаи пространствената изолираност води до социална такава, както и до липса на достъп до базови услуги на близко пешеходно разстояние, пише в анализа на "Софияплан".

Освен това се наблюдава тенденция за плавно намаление на пътуванията с обществен транспорт, независимо от пускането на метрото. Градският транспорт все още е доминиращата форма на придвижване, но увеличаването на дела на пътуващите с метро не успява да компенсира спада при другите видове обществен транспорт, въпреки инвестициите в масовото обновяване на превозните средства. Общото намаление на годишния брой пътници с обществения транспорт за периода 2011 - 2017 г. е 8,6%.

Велосипедният транспорт има огромен потенциал за развитие, тъй като делът му в транспортния микс все още е незначителен - между 1% и 2% според последните проучвания от 2017 и 2020 г. Основната бариера е инфраструктурна, тъй като в момента центърът и основните бизнес зони не са достъпни поради липса на качествена и безопасна веломрежа. Затова според "Софияплан" реализирането на мрежа от безопасни, обособени трасета първо по главните радиални направления към центъра, както и обвързването със съществуващата велосипедна инфраструктура, са най-важните стъпки към повишаването на атрактивността на велосипеда като средство за ежедневно придвижване.

Водопроводната система на Столична община обслужва 100% от населението. По данни на "Софийска вода" АД общата й дължина към декември 2020 г. е 3699,00 км. Язовир "Искър" осигурява водоснабдяването на около 80% от територията на обшината, а язовир "Бели Искър" - на около 20% от нея. Съществуващите водоизточници са достатъчни, за да осигурят водоснабдяването на общината през следващите 20 г. Въпреки това трябва да се изследват възможностите за алтернативно водоснабдяване. За подобряване на водния баланс могат да се разгледат вариантите за водочерпене и използване на подземни води, термоминералните води и оборотното използване на вода, се препоръчва в анализа.

Разпределителната мрежа за питейна вода се нуждае от мащабна реконструкция. По данни на "Софийска вода" към 2018 г. почти 50% от мрежата е съставена от стомана и етернит. Тези материали, полагани основно до 80-те години на миналия век, не са достатъчно качествени и имат кратък експлоатационен срок.

Бързите темпове на строителство на нови сгради пък води до стихийно разрастване на водоснабдителната система без да се спазва принципът на сключеност на мрежата, възприет при изграждането й. Водопроводната мрежа често се изгражда на парче при реализацията на отделни инвестиционни проекти, като този проблем е особено явен в неурбанизираните територии, се казва още в анализа.

Дължината на канализационната мрежа пък е 1758,482 км към декември 2020 г., като тя обслужва около 80% от населението. Централната градска част има изцяло изградена канализационна система. Поради разрастването на града през последните 100 г., отпадъчните водни количества, преминаващи през мрежата в центъра са се увеличили значително. Това води до изчерпване на капацитета й и налага извършването на мащабна реконструкция.

В крайградските територии канализация липсва или не е напълно изградена, а за изграждането й е необходим огромен финансов ресурс, с който Столичната община в момента не разполага.

София попада в район със значителен риск от наводнения. За намаляването на риска се предвиждат множество мерки, като най-важните са почистване на речните корита, реконструкция и поддържане на корекциите на реките, ремонт и надграждане на диги, създаване на ретензионни водохранилища в заливните терени. Важно условие за намаляване на риска от наводнения е и правилното функциониране на канализационната система. В момента тя е смесена: поема не само битовите отпадъчни води, но и производствените и дъждовните отпадъчни води. За облекчаване на натоварването й, по време на интензивни дъждове канализацията прелива в софийските реки.

По данни на Електроенергийния системен оператор има достатъчно производствени мощности за задоволяване на нуждите от енергия на Столичната община. До 2027 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност.

Услугите на "Топлофикация София" пък се ползват от над 410 хиляди битови и стопански абоната, които нарастват ежегодно със средно 0,5 до 0,7%. За последните 10 г. присъединеният изчислителен топлинен товар е нараснал със 7,7%. Независимо от непрекъснато увеличаващия се товар, консумираната топлинна енергия като цяло намалява и тази тенденция не е временна. Една от причините за това е обновяването на жилищния фонд - над 80% от жилищата в столицата вече са със сменена дограма и частична топлоизолация. Прогнозата за сумарно потребление на енергия е, че въпреки увеличаване на броя на консуматорите, през 2030 г. то ще намалее до 5,5 млн. МВтч/г, при сегашно ниво от 5,66 млн.МВтч/г, се посочва в анализа на "Софияплан".