Най-застроени са централните квартали, “Хладилника” и “Белите брези”

Софиянци ще се увеличават до 2028 г., после ще започе намаление на населението

Квадратен метър жилище струва колкото средната месечна заплата в града

Населението на София ще продължи да нараства до 2028 г., когато се очаква то да достигне 1 250 625 души, след което ще започне трайна тенденция за намаляване. През 2050 г. се очаква броят на жителите на столицата да бъде близо до този през 2020 г. - 1 242 597 души.

Териториите, които привличат най-много нови обитатели, са южните квартали, в които през последните години се развива усилено жилищно строителство - “Витоша - ВЕЦ Симеоново”, “Младост 3”, “Младост 1”, “Манастирски ливади”, както и западните части на “Студентски град”.

Това става ясно от анализи на общинското предприятие “Софияплан” за актуалното състояние и тенденциите в развитието на икономиката, населението и обитаването в Столичната община. Те са част от мащабно проучване на различните аспекти от градското развитие на София, на базата на което трябва да се направи новият план за развитие на столицата “Програма за София”. От него пък ще зависи насочването на средствата от еврофондовете до 2027 г.

Целта на програмата е да бъдат избрани най-аргументираните и нужни на града проекти, които са реалистични за изпълнение и имат ясен бюджет, срок и източници на финансиране. В основата ѝ е вече приетата визия за развитие на столицата до 2050 г.

По данни на НСИ в края на 2019 г. населението на Столичната община е 1 328 790 души, като само в града живеят над 1,242 млн. души, или близо 94% от населението на общината. Между 2010 и 2019 г. населението на столицата се е увеличило с близо 70 000 души. Нарастването се дължи преди всичко на механичния прираст - хора от други градове, които са се преместили да живеят в София.

Според разработените от НСИ демографски прогнози през 2030 г. се очаква столичаните да наброяват 1 362 000 души, а през 2050 г. - близо 1 442 000. Трендът обаче ще се промени - очаква се следващите години основното увеличение на населението да е в населените места в общината, а не в града.

Брутният вътрешен продукт на столицата расте по-бързо от този на страната, а това е един от факторите, спомогнали за това в периода 2009 - 2019 г. да намалее наполовина делът на хората в столицата, които живеят с материални лишения. Но за същия период неравенството се увеличава 1,5 пъти. Най-много икономически активни лица живеят в “Младост” (57,7 хил.) и “Люлин” (61,8 хил.), а най-малко - в “Банкя” (6 хил.) и “Кремиковци” (11,2 хил.).

Общо

28% от преките

чуждестранни

инвестиции

в София са

към IT сектора,

както и към аутсорсинга на услуги. В тези сектори се реализира най-високият ръст на преки чуждестранни вложения в периода 2013 - 2018 г.

Бурното развитие на услугите през последните години и появата на големи бизнес и офис пространства в конкретни зони определят и изпреварващото развитие на някои райони, сочи проучването. Над 50% от приходите на компаниите в столицата (по данни от 2016 г.) се концентрират в районите “Младост”, “Лозенец”, “Триадица”, “Възраждане”, “Средец” и “Витоша”.

“Младост” дърпа напред с над 13% от приходите на компаниите в столицата, като бележи солиден ръст през последните 10 години. Причините са концентрацията на офис площи (клас А) и притокът на чуждестранни инвестиции. Район “Люлин”, макар и с най-голямо население и най-много икономически активни лица, има по-скоро жилищни функции. Той концентрира под 3% от приходите на компаниите в столицата.

Съществуващият жилищен фонд е достатъчен да поеме населението, което вече живее в столицата, както и това, което се очаква да се засели в близките десетилетия, сочи анализ на поемния капацитет на жилищните територии, изготвен от “Софияплан” през 2019 година. София

няма нужда от

нови терени за

жилищно

строителство,

а от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост. При необходимост от увеличаване на капацитета е важно фокусът, усилията и инвестициите да бъдат съсредоточени върху старите индустриални терени и множеството необитавани жилища, сочи анализът.

Финансовата достъпност до жилище през последните 10 години се подобрява, като данните показват, че от ношението цена - доход намалява. Основната причина e малкото (средно 10%), но постоянно увеличение на средната заплата в столицата през последните 20 г., както и сривът на цените на имотите и донякъде на наемите след финансовата криза през 2008 г. Макар и тенденциите да са положителни, реално процентният дял, който един жител на столицата трябва да отдели спрямо средната месечна заплата за наем, е над 40%, а спрямо кв. м при покупка на жилище - около 100% от средната заплата.

Инвестиционният интерес следва предвижданията на общия устройствен план и градът се разраства, като усвоява нови терени. Те са основно част от южните, гранични територии или са извън строителните граници, което е видно от регистъра на издадените разрешения за строеж.

Районът с най-много издадени разрешения е “Витоша”. Там от 2010 г. до октомври 2020 г. са издадени 684 разрешения за жилищни сгради от общо 3575 за цялата община. Това са близо 20% от всички разрешителни за срок от 10 г. На второ място е “Панчарево” с 409 разрешения, или 11% от общия брой. Следват “Лозенец” с 274 разрешения (8%), “Нови Искър” с 227 разрешения (6%) и “Банкя” с 213 издадени.

Наблюдава се интензивен инвестиционен интерес и от двете страни на южната дъга на околовръстното шосе, която привлича както шоуруми и офис сгради, така и големи жилищни комплекси. Тази тенденция се забелязва и при разрешенията за строителство в “Младост”, ”Студентски”, “Лозенец", “Триадица” и “Овча купел”.

Анализът показва, че като най-застроени може да бъдат определени централните квартали, “Хладилника” и “Белите брези”. Следват тези в южна и източна посока - “Подуяне”, “Изток”, “Изгрев”, “Лозенец”, “Стрелбище”, “Гоце Делчев”, “Борово” и “Лагера”.

Сред по-слабо застроените квартали са “Овча купел”, “Дружба”, “Модерно предградие”, “Орландовци”, “Левски В” и “Левски Г”. Към тях влизат и “Драгалевци” и “Симеоново”, към които обаче през последните години се наблюдава сериозен инвестиционен интерес.

Затова според “Софияплан” е нужно при промените в общия устройствен план

да се

преосмислят

териториите

за ново

строителство

и параметрите на застрояване, като се съобразят с наличната инфраструктура. Така ще бъдат избегнати проблемите от последните години в някои южни квартали заради интензивното строителство и невъзможността общината да навакса с реализирането на необходимата публична инфраструктура.

Работата по “Програма за София” стартира миналия май и в момента приключва първият етап на проекта - анализ на състоянието на общината. Всеки от анализите ще бъде публикуван в 4 поредни седмици. Следващата се очакват данните за транспортната, енергийната и ВиК инфраструктурата. След това - за социалната и културната инфраструктура, след това и за околната среда. “Софияплан” вече работи по втората фаза, в която ще се определят зоните с най-големи нужди от намеси, както и предложенията за проекти, които да бъдат реализирани. Предвиждат се срещи с граждани, бизнеса и администрацията в тези зони.

През март ще се публикува и карта, показваща състоянието на всеки квартал и населено място в общината.