l 1971 г.: “Таралежите се раждат без бодли” е първият предложен от България филм за участие в борбата за статуетката

l 1991 г.: 18-минутната анимация “Консервфилм” на режисьора Златин Радев е номиниран за студентски “Оскар”

Българката Мария Бакалова спечели наградата на Американското национално дружество на кинокритиците за най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението й в “Борат-2”, съобщиха световни агенции на 10 януари 2021 г.

Във филма тя играе Тутар, дъщеря на вихрения казахски репортер Борат Сагдиев, превърнал се във второто “аз” на актьора и режисьора Саша Барън Коен.

Малко преди това, в навечерието на Коледа, Мария Бакалова бе избрана в категорията за най-добра поддържаща женска роля от нюйоркската критика (Chicago Film Critics Association).

“Много съм благодарна на всички, които гласуваха за мен”, написа в инстаграм Бакалова и допълни, че с престижното отличие се насърчава развитието на кариерата на актьорите от Източна Европа...

Шеметният успех на тази млада и почти неизвестна доскоро актриса отново отключи голямата ни надежда България да получи филмов “Оскар”. Още повече след като кинокритици и киноексперти заявиха, че Мария има всички шансове да спечели мечтаната статуетка за изпълнение на главна роля.

До 25 април 2021 г., за когато е насрочено 93-ото издание на наградите, имаме време да мечтаем и да си припомним досегашните български следи около митологичния червен килим в Дома на оскарите - кинотеатъра “Кодак” в Холивуд.

Няма да повярвате, но първoтo българско предложение за “Оскар” е... “Таралежите се раждат без бодли” на режисьорът Димитър Петров по сценарий на Братя Мормареви. Това става през далечната 1971 г. От тогава Българската кинематография праща наш кандидат в Холивуд почти всяка година.

След “Таралежите...” кандидат през 1972 г. е “Козият рог”. Съществува версия, че “доброжелатели” изпращат копие на филма, което не отговаря на техническите параметри и изисквания и в Академията не са могли да го гледат. Милена и Невена - дъщери на режисьора на “Козият рог” Методи Андонов, твърдят, че копието на филма нарочно е изпратено в такъв вид

- просто завист

по български

През 1973 г. нямаме кандидат, а през 1974 г. е номиниран филмът “Последно лято” на режисьора Христо Христов по едноименната повест на Йордан Радичков. В ролята на Иван Ефрейторов е Григор Вачков, който пресъздава огромната драма на селянина, който трябва да се раздели със селото и с житейските си устои.

От 1975 до 1978 г. България не участва в състезанието за оскарите. Филмът, избран да ни представя в Холивуд през 1979 г., е “Бариерата”, отново на режисьора Христо Христов. От 1972 г. той е председател на Съюза на българските филмови дейци. Павел Вежинов написва сценария по едноименната си повест - за “бариерата” между мечти и реалност, между идеала за щастие и суровия живот. В главната роля е големият съветски актьор Инокентий Смоктуновски, на когото партнира Ваня Цветкова.

Следва нова пауза до 1981 г. и през 1982 г. за САЩ смело поттегля конницата на “Хан Аспарух” - трисериен епос за създаването на българската държава. Режисьор е Людмил Стайков, сценарият е написан по книгата на Вера Мутафчиева “Предречено от Пагане”.

Следващият кандидат е през 1988 г. - “А сега накъде?” на Рангел Вълчанов. Сценарист е Георги Данаилов, а във филма

участват 26 студенти

от ВИТИЗ, готови на всичко,

за да постигнат мечтите си.

Нов опит е направен през 1989 г. с “Време разделно” също на режисьора Людмил Стайков по едноименната книга на Антон Дончев. Тогава времето в България наистина е разделно, но това, изглежда, не впечатлява особено киноакадемиците.

През 1990 г. в битката за оскари е “хвърлен” и “Маргарит и Маргарита” на режисьора Николай Волев по идея на сценариста Александър Томов. Ако не бяха събитията в края на 1989 г., този филм дълги години, ако не и завинаги нямаше да види екран. Все пак прожектиран, филмът получи широк отзвук в обществото.

“Кладенецът” на режисьора Дочо Боджаков е избран за участие през 1991 г., а през 1993 г. - “Сезонът на канарчетата”, режисиран от Евгени Михайлов.

За съжаление, срещу имената на всички български филми, номинирани от Българската киноматография по социалистическо време, резолюцията на американската академия е Not Nominated!

Има обаче и светъл лъч!

През 1991 г. анимацията “Консервфилм” на режисьора Златин Радев е номиниран за “Оскар” за студентски филм. Анимационното филмче е създадено на “границата между две епохи” - през 1990 г., и трае 18 минути. Печели над 20 международни награди.

В свое интервю Златин Радев споделя, че идеята за филма му е хрумнала още преди 1989 г. и падането на БКП от власт. “Идеята ми беше не да представя някакъв тоталитарен политически режим. Исках да покажа, че ние самите сме просто едни овце и правим това, което ни кажат”, казва още режисьорът.

През 1993 г. е създаден Националният филмов център (НФЦ)

и той поема

“холивудската връзка”

Следва обаче една дълга пауза и чак в началото на новия век - през 2000 г., в Холивуд е изпратен филмът на Иглика Трифонова “Писмо до Америка”.

Трите най-големи български постижения в голямата битка за филмовия “Оскар” са дело на игралния “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, анимационния “Сляпата Вайша”, който обаче е предложения на Канада, и на актьора Димитър Маринов.

Подреждам ги по години.

През 2010 г. Американската киноакадемия хареса филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев и сценариста Илия Троянов и го сложи в топ 9 на филмите, между които се определят номинираните за “Оскар” в категорията за най-добър чуждоезичен филм.

“Светът е голям...” е копродукция с Германия, Словения и Унгария.

Осемминутният филм на режисьора Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов е сред номинираните 5 анимационни филма през 2017 г., но не получава наградата. “Сляпата вайша” е продуциран от Марк Бертран за Националния филмов борд на Канада с участието на ARTE France. Френската и английската версия на филма са озвучени от канадската актриса Каролин Давернас. На български - от Теодора Духовникова.

Звездният но оскаров миг засега: Димитър

Маринов (в средата) държи статуетката в компанията на колегите си от филма “Зелената книга”
Звездният но оскаров миг засега: Димитър Маринов (в средата) държи статуетката в компанията на колегите си от филма “Зелената книга”
През 2019 г. в 91-ото издание на наградите на Американската филмова академия “Зелената книга” на Питър Фарели спечели три оскара, включително и за най-добър филм. На сцената заедно с целия звезден екип излезе и българинът

Димитър Маринов, който

играе епизодична роля

на руснак виолончелист

В главните роли са Виго Мортенсен, Махершала Али.

Мисля, че творчески сили за качествен филм в България вече има. Ако, разбира се, приложат на практика три важни условия, дефинирани от Стефан Командарев - режисьора, два пъти атакувал “Оскар”.

Първо. Да се снимат много български филми. Така ще има по-силна конкуренция и повече качествени ленти.

Второ. Определен процент от тези филми да се снимат от млади режисьори. Така Кинематографията се обновява с млада кръв.

Трето. Да се произвеждат филми, които са културен продукт, културно събитие. Ако един български филм не е излязъл отвъд Калотина и не е спечелил нито една сериозна награда по света, той няма никакви шансове за оскар.

Но да речем, че даден български филм, превърнал се в културно събитие и с много световни награди, застане пред портите на строгата академия. За да се отворят тези порти, трябват пари за реклама. Много пари!

Рекламният бюджет тръгва от 50-60 хиляди лева нагоре. Почти половината отива за агенцията, която ще организира рекламата на филма. С пари от рекламата трябва да се организират колкото се може повече прожекции в различни квартали на Лос Анджелис, на които колкото може повече академици да гледат филма. Те трудно идват, ако прожекцията е далеч от дома им и ако няма достатъчно други екстри - от безплатен паркинг до качествен кетъринг. За салоните се плащат по 1000, 8000 и 10 000 долара.

Друга голяма част от бюджета отива за рекламни страници и карета в сп. “Холивуд репорт” и други страници и сайтове.

Цената за тях е, както

казва Командарев,

“майка си и баща си”

“Изходът от този ресурсен недоимък е в частния български бизнес”, смята режисьорът Милко Лазаров, участвал в състезанието с филма си “Ага”. “Приканвам бизнеса да подкрепи финансово кампанията да покажем български филм в “Холивуд”, каза ми той преди време.

Какво обаче ще спечели бизнесът?

“Ще участва в една национална кауза - да впише България в световното кино. Бизнесът пък ще използва нас за своя реклама. Например ако върви реклама на някоя банка, може да се напише, че тази банка подкрепя българското предложение за “Оскар”. Холивуд, “Оскар” са ключови думи, които ще засилят вниманието на зрителите и на експертите”, е отговорът на Лазаров.

Наистина в битката за непревземаемия досега хълм “Холивуд” е време да се включи и частният български бизнес. А защо не и държавата?