Учителите не са компютри, те имат същите притеснения като другите хора, казва директорът на столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов” 

ОЩЕ АКЦЕНТИ:

Сега е почти невъзможно да се намери заместник на болен учител

Пропуските от 4-те месеца онлайн обучение започнаха да се усещат още от началото на тази учебна година

Опасността да нямаме никакво обучение става все по-реална година може да се провали, ако не се постигне компромис

 

- Г-н Стаматов, как сте, след като прекарахте COVID-19?

- Много добре. Хубавото при мен е, че симптомите минаха по-леко от всичко, което съм слушал. Надявам се с нови сили да продължа напред. Почти всеки ден се чувахме с колегите, правихме необходимите размествания. Не се откъснах от работата изобщо.

- Какви са настроенията сред учители и родители - присъствено обучение или онлайн?

- Както по всяка тема в нашето общество, мненията са диаметрално противоположни и точно поравно и от двете групи.

При учителите има много силни притеснения, които са съвсем основателни и всеки ден стават все по-големи заради нарастващия брой положителни тествания. Когато в училището, което ръководя, нямахме никакви болни колеги, нещата бяха спокойни. Сега обаче, когато са минали 20 положителни теста и трима колеги са били продължително време в болница с много сериозни симптоми, нещата изглеждат много по-различно и притесненията сред колегите са много по-големи.

Съвсем естествено всеки се притеснява за своето здраве, особено по-възрастните, при които симптомите може да протекат много по-сериозно. При родителите също има голямо разделение. По-големите ученици, макар да могат по-стабилно да участват в дистанционното обучение, не са толкова дисциплинирани, бързо се разсейват и естествено, че родителите не желаят това да се отразява на тяхното по-нататъшно учене.

Малките ученици

са много

по-дисциплини-

рани,

много по-стриктно участват във всички дейности, които им се предлагат. Те пък трябва да бъдат вкъщи заедно с родителите си, което е сериозно затруднение. Това ги кара да са на мнение, че децата трябва да са в реална присъствена среда.

В такава обстановка, когато мненията са почти 50 на 50, решенията са най-трудни и обикновено няма доволни. Опасенията, че ще бъдат засегнати огромни групи хора, може и трябва да бъдат загърбени.

- Цялата държава в момента гледа вас.

- Като че ли

не могат да се

преценят

положителните

страни от

направеното

4 месеца в края на миналата учебна година и почти цял месец тази година почти няма пропуснат материал въпреки трудностите. За голямо съжаление, хората се вторачват в дребни неща като това дали ще носим маски, или не. Това е толкова незначителен въпрос, който дори не е образователен. Това не бих казал даже, че е медицински въпрос. Вторачват се в нещо много дребно и незначително. Аз съм на мнение, че в момента всички трябва да направим някакъв компромис. Родителите да направят компромис с трудността, която биха имали

децата им да

носят маски

Опасността да нямаме никакво обучение – нито дистанционно, нито присъствено, става все по-голяма. Учителите пък трябва да преодолеят своите притеснения, когато са малко по-силни, за да направим опит за реално присъствено обучение, разбира се, когато започнат да падат значително положителните тествания.

Децата пък трябва да направят компромис и дисциплинирано да носят маски. Всеки един от тези участници в образователния процес трябва да загърби егоистичните си дребни позиции и да продължим нататък, защото всеки ден заразените включително и учителите стават все повече, а това е опасно за функционирането на всяка система.

Откакто изнесохме в общественото пространство позицията на отрасловите партньори, дебатът е само за тези маски и че тези хора, които са взели решението за носенето им, нямат никакъв акъл. Може би защото отдавна гледам от горе на нещата, това не ми прави впечатление. Не мога да кажа на учителите, които са били зле в болница: Колеги, заповядайте в класната стая, не може да наложим правила за носене на маски, но да се надяваме, че нищо няма да ви стане. Това няма как да се случи.

Всеки един от нас се грижи за живота си,

както родителите се грижат за своя и за живота на децата.

- Постигнахте успех с допълнителните 10 дни отпуск.

- Това е тъжен успех, защото засяга само тези колеги, които до този момент или през следващите ще преминат през препятствията на COVID. А всеки знае, че това не са от най-благоприятните моменти и е трудно докрай да се излекуват симптомите на болестта. Поради тази причина на този етап се обединихме за колегите, преминали през COVID, да има добавка от 10 дни като една своеобразна социална компенсация за този неприятен момент, през който са преминали.

- Не е ли редно по-дълъг отпуск да има за всички учители, които в този критичен момент рискуват здравето си?

- Дебатиране по този въпрос най-вероятно ще има през първите дни на декември, когато се надявам да подпишем анекса на колективния трудов договор с конкретните параметри за увеличение на работните заплати за следващата година и допълнителните социални елементи, свързани с COVID. Тогава ще стане факт цялостното ни синхронизиране на въпросите.

- Има ли риск да се стигне до нулева година?

- За голямо съжаление, ако не успеем да стигнем до добър компромис по отношение на присъствено обучение за известен интервал както в първия, така и през втория срок, съществува такава опасност. Ако миналата учебна година приключихме с 4 месеца дистанционно обучение, то през тази пропуските започнаха да се усещат още в началото и почнаха да се трупат все повече дефицити. Затова локалните решения за присъствено обучение, макар и за кратко, са много важни, за да не се наложи да поставяме този казус.

В живота

всъщност

няма

нулеви неща

Разумно е да положим всички възможни усилия за разумни стъпки, за да няма пропуски в развитието на това поколение от ученици, на които се наложи дълго да бъдат в дистанционен режим на обучение.

- Справят ли се добре учителите при онлайн обучението?

- Там, където имаше проблем в края на миналата учебна година, е почти същият. Там, където електронното обучение се проведе успешно, сега вървят още по-добре дейностите. Хубавото е, че

на много места

през летните

месеци бяха

осигурени

лаптопи

и всякакви технически средства. На много места имаше обучения за надграждане на електронните познания на учителите. Те бяха доста полезни. Всичко това няма как да не се е отразило положително върху преподаването в електронен режим. Трудното в момента е, че дори и в дистанционно обучение учителите в различните дни съобщават за положителни тестове, а това води до липсващи часове, когато учителят има симптоми, а той няма как да бъде заместен. Ако в реален учебен режим може бързо да се намери заместник, то сега е почти невъзможно. Всички са изморени еднакво и трудно се съгласяват да заместват колега от училището. А за външен заместващ преподавател почти не може да се мисли.

Както проблемите се задълбочават в здравеопазването, така се задълбочават и при нас в образованието,

и то с голяма сила. Много важно сега е да имаме разбирането на родителите. Учителите не са компютър, който говори от отсрещната страна. Учителите са хора със същите проблеми, със същите притеснения. Това разбиране трябва да намери своето отражение във взаимно уважение точно в този момент. А не по време на празник в един или два дни в годината да изкажем своята благодарност към учителите. Тази втора година уважението към учителя трябва да намери своето реално измерение с простички компромиси на разбиране.

- Увеличи ли се работата на училищния психолог, търсят ли го повече децата в пандемията?

- Още от началото на пандемията педагогическият съветник и психологът имат всеки ден поне по 3 ролеви игри в различните възрастови етапи. С изпращането на поканите моментално получават отговорите за съгласие или несъгласие за участие. Тяхната работа в момента е доста по-различна. На много места колегите твърдят, че

дистанционното споделяне е по-силно и по-резултатно, защото учениците общуват с компютъра,

а не реално с по-възрастния човек. Исканията за срещи с тях са много повече. Пред педагогическия съветник децата споделят най-различни неща – най-елементарни битови закачки, че им е омръзнало, че не е добре да са затворени постоянно, че искат да се срещат със съучениците и приятелите си, че това им тежи и ги натоварва. Това са различни споделяния от тези, които са в реална училищна среда. В училище си говорим за агресия, за любовни драми и първи трепети.

- Пораснаха ли съвременните деца?

- Това е индивидуално. За някои може би електронното обучение е силен прогрес, но за други е обратното и води до дефицити и изоставане. Дано успеят да вземат най-доброто от ситуацията, в която са.

CV

l Роден през 1967 г. в Карнобат

l Завършил биология в Софийския университет през 1993 г.

l Учител в 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”

l Последователно директор на 150-о основно училище и на 8-о средно училище

l От 2005 г. ръководи столичното 119-о средно училище

l Заместник-министър на образованието във второто правителство на Бойко Борисов

l Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета