Италианското момче е първият блажен в църквата с профил във фейсбук

Няма как да не ви стъписа ликът на 15-годишния Карло Акутис, легнал в поза на светец зад стъклото на саркофага си. Красивото му юношеско лице, което е леко усмихнато, е възстановено в предишния му вид благодарение на силиконова маска.

Къдрокосата глава на Карло е положена върху възглавница и

изглежда сякаш

всеки миг

ще се събуди

Облечен е с анорак и дънки, а на краката си има маратонки по подобие на който и да е младеж на неговата възраст. С тази разлика, че починалото през 2006 г. от левкемия момче вече е обявен за блажен от Католическата църква. Тялото му е изложено в базиликата на Асизи – града на свети Франциск, който за разлика от Карло е носил винаги сандали.

На 10 октомври кардинал Агостино Валини като представител на папата свали от стъкления саркофаг покриващото го платно с изображението на Карло, произнесе формулата за беатификация и обяви за блажен младия компютърен гений, който имал “с Исус лична, интимна, дълбока връзка”. До саркофага на Карло

зад витрина е

изложена негова

реликва – сърцето му

След това кардиналът извика при себе си майката и бащата на момчето – Антония и Андреа, които казват, че сърцето на сина им още тупти в тях. Кардиналът им благодари, че са оставили на детето си свободата да върви по пътя, показван му от Исус. Майката на Карло пред тленните му останки, изложени зад стъклен саркофаг в Асизи.

Майката на Карло пред тленните му останки, изложени зад стъклен саркофаг в Асизи.

За беатификацията на Карло в Асизи, в сърцето на Умбрия, се стекоха хиляди вярващи от цял свят. Те отдадоха почит на момчето, което чрез интернет и създадените от него компютърни програми се опитвало да покаже на другите “магистралата”, или най-бързия път до Исус.

Стъписва бързината, с която още като малък Карло е озарен от божията светлина и как след това пристрастеният към интернет младеж опитвал “чрез новите технологии да комуникира Евангелието, да предаде стойности и красота”, по думите на папа Франциск. По всяка вероятност един ден Карло Акутис ще стане светецът - закрилник на интернет. Италианецът бил убеден, че интернет е “място за диалог, познание, споделяне, взаимен респект, което да се използва отговорно, без да ставаш негов роб и без да злоупотребяваш дигитално”. Той е самоук експерт по интернет,

сам се научил

да програмира

на компютърни езици

и да прави сайтове. Осъществил IT проекти, по-добри и от академичните.

Карло умира на 12 октомври 2006 г. в град Монца едва петнайсетгодишен. Той издъхва само дни след като го диагностицират с левкемия. Всички около него са поразени от абсурдната трагедия, която сполита със светкавична скорост семейството. Според майка му синът ѝ не се страхувал от смъртта, приел я спокойно. “Не се страхуваше от края, защото у него в този момент започваше истинският живот в срещата с Обичания”. И лекарите са поразени от спокойствието му. В основата му е дълбоката вяра в Бога, подхранвана от Евхаристията, която той наричал “магистралата към Небето”. Карло приживе пожелава да бъде погребан в Асизи, града на свети Франциск.

Момчето се ражда през 1991 г. в Лондон в семейството на заможни родители, които работят във финансовата сфера. Веднага след това те се местят в Милано. Нито майка му, нито баща му са религиозни. “Бях влизала само три пъти в живота си в църква”, разказва майката на Карло.

Когато се запознава с бъдещия си съпруг, той учи политическа икономика в Женева и също не е практикуващ католик. Щом става само

на три годинки и

половина, Карло

кара майка си да

влезе в черква,

за да поздрави Исус

В Милано, където семейството живее, малчуганът обича да бере цветя, за да ги оставя пред Богородица. Прекарва детството си като всички останали свои връстници. Обича да рита топка, свири на саксофон, играе на видеоигри, винаги е усмихнат, общителен и духовит, “никога вулгарен”, както казва майка му Антония. Карло обича да помага на бедните – разнася им из Милано остатъчна храна, която събира вкъщи, купува и носи одеяла за клошарите, помага и на имигранти. Вкъщи също винаги помага на майка си. Когато приема първото причастие със специално разрешение, той е едва седемгодишен , а не на 10 г., както се прави в Италия. Оттогава остава като озарен от вярата. Ходи всеки ден на служба. Интересува се живо от светците и дори организира онлайн изложба за евхаристийните чудеса, която жъне небивал успех в чужбина.  Карло Акутис умира млад от левкемия.

Карло Акутис умира млад от левкемия.

“В разговорите и полемиките със съучениците си той демонстрираше винаги респект към позициите на другите, но никога не се отказваше да засвидетелства и защитава християнските ценности, вдъхновяващи живота му”, разказва монсиньор Енио Апечити от епархията на Милано. “Неговата слава на свят човек се разнесе из света по някакъв мистериозен начин, сякаш някой искаше той да стане известен.”

Карло е толкова убедителен и харизматичен, че дори домашният помощник в семейството му, който е хиндуист, решава да се покръсти в католическа вяра.

“Всички

се раждаме

оригинали, но

мнозина умират

като копия”,

написал един ден Карло. Тази негова фраза цитира и папа Франциск, който го дава като пример за младите.

“Всички се раждат добри, специални и желани от Бог още от вечността по уникален и неповторим проект, така, както са уникални и пръстовите отпечатъци”, казвал Карло. Според майка му тези думи означават, че всички сме светци и че синът ѝ е пример за това.

“Ако младежите не търсят светостта, това е, защото хората около тях не им предават стойности”, казва майката.

Стотици младежи от цял свят отидоха да се молят пред тленните останки на Карло в Асизи. Вместо да слушат теории, които не се реализират в практиката, те предпочетоха да видят конкретния пример. За тях Карло е човекът, който умееше да говори на младите и който показа, че добродетелта се демонстрира чрез простите неща.

Сега предстои закусвалня за бедните в Асизи да бъде кръстен на Карло Акутис. Ще бъде учредена и Международна награда на Франциск от Асизи и Карло Акутис за икономика на братството, която е отговор на неотдавнашната енциклика на папа Франциск “Всички сме братя”.

Чудото, което

църквата приписва

на Карло Акутис,

става в Бразилия

през седмата година от смъртта му, на 12 октомври 2013 г. Шестгодишният Матеус, роден с вродена аномалия на панкреаса, не може да приема твърди храни. Отец Марсело Тенорио подканва вярващите на молитва и слага парче от пуловер на Карло върху малкия пациент. На следващия ден той започва да се храни нормално. Компютърно томографско изследване показва, че неговият панкреас е станал абсолютно същият като на всички останали без никаква лекарска намеса. Това според експертите е чудотворно и внезапно оздравяване, което не може да се обясни с познанията на съвременната медицина.