На печалбите на частните дружества може да завиди и наркобарон, казва бившият социален министър и сегашен шеф на Агенцията за хората с увреждания

9 социални министри - сегашната Деница Сачева и осем нейни предшественици на поста, се събраха на първата по рода си дискусия на “Клуб “24 часа” Визионери”.

Деветимата обсъждаха как се стигна до сегашното състояние на пенсионната система, която дава едва наполовина от заслужените доходи на възрастните хора. Има ли варианти за изход от тази ситуация и бърз ръст на пенсиите, така че доходите наистина да осигуряват достоен живот? Възможно ли е бързо и безболезнено решение за изплащането на вторите пенсии? - това също бяха теми на социалните министри. Основната тема бе  справедлива ли е предлаганата от правителството схема за увеличение на пенсиите, при която тези на по-бедните ще растат повече, отколкото на пенсионерите с по-високи доходи. Всеки от деветимата социални министри представи и своя концепция за проблемите и техните решения в изказванията си.

Започнахме с Емилия Масларова, а днес ви представяме мнението на Минчо Коралски. Той заемаше поста на социален министър в правителството на Жан Виденов от януари 1995 г. до февруари 1997 г. По негово време средствата на държавното обществено осигуряване са обособени в самостоятелен фонд и е създаден Националният осигурителен институт като правоприемник на Главно управление “Социално осигуряване”. Допреди това пенсиите са плащани от държавния бюджет. През 1996 г. в Закона за пенсиите е извършена ключова промяна в начина на изчисляване на пенсията и е въведен индивидуалният коефициент на пенсионера. Поставя началото на професионалните схеми за пенсиониране със създадения Учителски пенсионен фонд, който и до ден днешен е сочен като най-успешния обособен фонд за ранно пенсиониране. Приет е Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

1. 300 млн. лв. излишък имаше НОИ, когато политиците не се месеха

Започнах пътя си в пенсионната система като експерт и имах възможност да се уча от най-добрите в тази система. Преди 1989 г. с моя приятел Николай Николов, който по-късно стана и шеф на Националния осигурителен институт (НОИ), написахме статия в “Работническо дело” как трябва да изглежда бъдещето на пенсионната система в България. През 1991 г. като заместник-министър в правителството на Филип Димитров предложих създаването на НОИ, но тогава Иван Костов каза, че това е пълна глупост. През 1996 г. бях привлечен в правителството на Жан Виденов като експерт от гражданската квота. Моето условие бе, че трябва да се създаде НОИ. Създадохме го още през първата година от управлението на правителството. Подобна реформа в България не е правена в нито една област. Това стана и благодарение на политическата подкрепа и готов екип. Проблемът на старата система бе, че всички пари се изсипваха в един кюп - без да е ясен индивидуалният осигурителен принос. Оттам на базата на едни 3 г. се изчисляваше пенсията. Тази реформа бе приета за най-добрата пенсионна реформа в Европа. Отделихме отделно бюджета на социалното осигуряване, въведохме индивидуалния коефициент, който отчита приноса на всеки един за всяка една година. Освен това въведохме индивидуалната вноска. Най-важното бе, че изградихме единствения засега трипартитен орган, където участват синдикати, работодатели и държавата. Веднага след като направихме този модел, бяхме поканени в Германия, където ни казаха, че сме постигнали нещо, което все още никой не е постигнал - осигуровките на всички да са в една институция. Успяхме да създадем регистър на хората с увреждания, а с помощта на Световната банка - да закупим най-мощната машина, която за 24 часа пресмята колко би струвало всяко предложение за пенсиите.

Въпреки тежките години на инфлация към момента на създаването на фонда излишъците възлизаха между 100 и 300 млн. лв. годишно. През 2000 г. те стигнаха 100 млн. лв. След това продължиха да намаляват, за да може да стигнем до сегашното положение - НОИ да се финансира от държавния бюджет.

2. Осигуровките са ниски, няма как да има пари за пенсии

България има едни от най-ниските осигурителни вноски и тези пари не стигат. Естествено, за да не се бламира пенсионната система, започнаха да се додават пари от бюджета. До този момент тя се ръководеше от актюерски разчети, а постепенно се превърна в система, която се ръководи от политически сметки, каквито виждаме във всяко едно правителство. Социалната система се базира на актюерски разчети, които дават реалния облик на системата, когато тя се превърне в политически придатък, става разходна агенция или гише за получаване на пенсии.

3. Сега е моментът да се преизчислят пенсиите

Учителският пенсионен фонд показа, че може да има една ефективна система и без втори стълб. Индивидуалният коефициент бе въведен, за да може във всеки един момент да се преизчислят пенсиите, а моментът е такъв. Минаха 12 години от последното преизчисляване на пенсиите.

4. Спестеното за втора пенсия може да бъде изгубено от фондовете

Ние създадохме това, което си поставихме за цел - осигурителен институт и тристълбова система. Истината е, че тогавашният консултант на Световната банка, който бе и 2 мандата експерт на САЩ по социално осигуряване - Луи Синов, ни посъветва да не въвеждаме капиталови пенсионни фондове. “Ако искате да си изхвърляте парите в позлатени кошчета за боклук, направете го!”, категоричен бе той. В САЩ капиталовата система е доброволна и там се бориш за доверието на хората. Разликата тук е, че изведнъж някой реши, че трябва да вземе едни пари, и се създадоха тези фондове, с което държавата принуди хората да влязат при частници.

В Кодекса за социално осигуряване има точка, че фондовете не гарантират положителна доходност и не запазват пълния размер на вноската. С нашите пари се занимава някой, но без да носи отговорност за тях. Трябва да е ясно, че 90% от населението не знаят какво означава ниска доходност. Ниска доходност означава загуба на пари, директно на реални пари. Въпреки че те са уж в нискорискови инструменти, но зачестяващите кризи от финансов, здравен или друг характер поставят въпроса доколко тази система може да изпълни това предназначение... Трябва да се говори на хората, че техните пари не отиват някъде, където се трупат като в банка, че с тях се работи непрекъснато, че те може да бъдат загубени. В крайна сметка пенсионните дружества имат една печалба, на която може да завиди и наркобарон. Едно пенсионно дружество Х има печалба от 41 млн. лв., разпределя си дивидент 13 млн. лв. през 2019 г., което представлява 32% от печалбата. Кажете ми кой в България може да си позволи такова нещо, когато говорим за социална система? Ако нещата се говорят по-ясно и хората си направят информиран избор, и това съветвам министър Деница Сачева, след като навремето това направи и Влади Горанов, а всички скочиха, че искал да национализира фондовете. Не, трябва да се направи информиран избор, защото нито “Крайслер”, нито АЕГ, нито другите пенсионни фондове са с решение на Бундестага или на Сената, които са казали: Внасяйте си парите в тези пенсионни фондове. След като държавата ви е казала, че ги управлявате, то 37% печалба е неморално и неетично.

Очаквайте в следващи броеве на "24 часа" и www.24chasa.bg вижданията на Иван Нейков, Лидия Шулева, Хасан Адемов, Ивайло Калфин, Зорница Русинова, Бисер Петков и настоящата министърка Деница Сачева.

Над 1000 въпроса бяха зададени към министрите от читатели на $24 часа". На част от тях те отговарят пряко, а за всеки конкретен казус “24 часа” ще потърси отговорите от социалното министерство и НОИ и ще публикува решението на проблемите.