Корупцията, за съжаление, е общоевропейски проблем, затова настоявам за приемане на европейска стратегия за борба с нея

ОЩЕ АКЦЕНТИ:

ЕС няма да прилага 2 механизма за наблюдение над страната ни

Последният доклад на Европейската служба за борба с измамите показва, че по брой проверки пред нас са Гърция, Полша, Румъния и Италия

Твърденията за дебат за България в ЕП в началото на октомври са чиста спекулация

С евродепутата от ЕНП/ ГЕРБ и зам.-шеф на комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни въпроси Емил Радев разговаря Митьо Маринов:

- Г-н Радев, след изслушването на зам.-председателката на ЕК Вера Юрова в комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни въпроси стана ясно, че Механизмът за наблюдение и сътрудничество продължава за България. Казахме ли “хоп”, преди да сме скочили?

- Нека първо уточним, че в комисията се проведе преглед или, както доби популярност в публичното пространство, изслушване относно актуалното състояние на Механизма за сътрудничество и проверка както за България, така и за Румъния. Подобни прегледи се правят непрекъснато и по много теми. Те имат за цел да проследят напредъка по даден въпрос въз основа на информация от съответните отговорни институции. В конкретния случай Еврокомисията трябваше да запознае депутатите с актуалното състояние във връзка с прекратяването на механизма. Като говоря за прекратяване на мониторинга, се позовавам на заявената вече от ЕК готовност това да се случи при представянето на последния доклад за България през октомври 2019 г.

С други думи, апокалиптичните интерпретации у нас се дължат преди всичко на вътрешнополитическото противопоставяне. Националните интереси не бива да са негови заложници. Категорично отстоявам позицията, че няма правни аргументи, които да пречат за прекратяването на механизма. Заявих го и на обсъждането в комисията.

В резултат от създаденото добро сътрудничество на българските институции с ЕК и предприетите действия за изпълнението на всички показатели по механизма беше отчетено, че постигнатият напредък е достатъчен. Щом са изпълнени ангажиментите, поети при присъединяването на България към ЕС, мониторингът следва да отпадне. Подкрепа за отпадането му изрази и ЕП в свое писмо до ЕК през декември 2019 г. Предстои Европейският съвет също да обсъди въпроса, но това ще е формалност, тъй като на практика ЕК не е задължена да търси тяхното съгласие и може сама да прекрати процедурата.

По време на т.нар. изслушване комисар Юрова изрази мнение, че досегашният механизъм спрямо България вече може да приключи. Разбира се, тя посочи, че страната ни трябва да продължи да постига конкретни резултати, за да затвърди своя напредък, но това вече ще бъде измервано съгласно новия общоевропейски механизъм, който ще се прилага за всички 27 държави членки.

- Означава ли това, че над България ще има 2 механизъма, които ще наблюдават върховенството на закона у нас?

- Не, разбира се. Това би било абсурден двоен стандарт спрямо страната ни. Новият хоризонтален механизъм за върховенството на закона в ЕС не просто припокрива досегашните параметри за мониторинг, а и съществено ги разширява. България активно подкрепя този общоевропейски инструмент още от началото на дебатите по него. Това беше отчетено и от комисар Вера Юрова, тъй като доказва, че сме ангажирани за справяне с проблемите, които далеч не са свързани само с България, а съществуват във всички държави членки.

- На 23 септември се очаква първият доклад по новия механизъм, по който ще се оценяват всички страни - членки на ЕС. Какво да очакваме в него за България?

- В ЕП очакваме докладът да отговори на призивите, които отправяме вече няколко години - да се създаде всеобхватен механизъм, който изцяло въз основа на обективни критерии да представя ситуацията във всички държави членки, а не само в някои от тях. Иначе казано, подходът за мониторинг трябва да е един и същ навсякъде, като се разчита на сравнима информация от максимално широк кръг източници и открит диалог с държавите.

Тъй като ще бъде първият по новия механизъм, докладът, който ще излезе на 23 септември, вероятно ще се стреми повече към обобщение на ситуацията, отразявайки развитието от януари 2019 г. до момента.

- Новият механизъм ще следи и за свободата на медиите в страните от ЕС. Как оценявате състоянието на свободата на словото у нас?

- Новият общоевропейски механизъм за върховенството на закона ще обхваща не само борбата с корупцията, независимостта на съдебната система, но и състоянието на свободата на медиите във всичките 27 държави членки. Безспорно теми като медийната независимост, защитата на журналистите, борбата срещу езика на омразата и дезинформацията имат пряко отражение върху състоянието на демокрацията и върховенството на закона.

Смятам, че политиците не трябва да дават оценки, а да работят за формирането на среда, в която свободата на словото и правото на информация са гарантирани. Освен законовата регулация не по-малко важна роля при медиите има и саморегулацията, основана на журналистическата етика и професионалните стандарти, така че въпросът е доста комплексен.

Важно е да отбележим, че по време на същото заседание, което коментираме, комисар Юрова изрази тревога за състоянието на медиите в целия ЕС, а не само в България. В глобален план се отчита, че проблемът с дезинформацията се задълбочава. За съжаление, негативната тенденция се засилва в условията на кризата с COVID-19.

- Как ще отговорите на въпроса на колежката ви Софи Инт Велт от “Обнови Европа”: Как може да сте на 111-о място по свобода на медиите и ефективно да се борите с корупцията?

- Изводите за влошаване на състоянието на свободата на медиите, които ни отреждат 111-о място сред 180 държави от цял свят, са базирани на индекса на “Репортери без граници”. Всъщност това е единствената класация, която показва негативна тенденция за страната ни. Има и други класации за оценка на свободата на словото и медиите, но не се цитират така гръмко в публичното пространство. Вероятно защото ни представят в по-добра светлина.

“Фрийдъм хаус” например в своята последна класация, публикувана през март и оценяваща ситуацията през 2019 г., нарежда страната ни сред изцяло свободните държави по отношение на словото и медиите, с 80 от максимални 100 точки. България бележи напредък и в друга сходна класация – Индекса за човешки свободи на американския институт “Катон”. За 2019 г. той поставя страната ни на 39-о място от общо 162 държави, с две позиции по-напред в сравнение с 2018 г.

- Защо чухме толкова остри критики към България за корупция и липса на върховенство на закона от евродепутати от различни групи при изслушването на Юрова?

- Лесно е да критикуваш, но когато през 2014 г. ЕК публикува доклад за корупцията във всички държави членки, информацията в него не се хареса на много от страните. Нещо повече - този доклад, който трябваше да бъде редовно издаван, на практика спря.

Проучване на Евростат, публикувано през юни тази година, поставя въпроса колко широко разпространена е корупцията във всяка от страните в ЕС. България се нарежда на 14-о място, или в златната среда, веднага след Франция и Белгия.

Статистиката всъщност потвърждава, че корупцията, за съжаление, е общоевропейски проблем. Убеден съм, че всички в ЕС трябва заедно да търсим решение. Затова настоявам за разработване на европейска стратегия за борба с корупцията. Тя трябва да дава ясни насоки за провеждане на всеобхватна политика – за подобряване на трансграничното сътрудничество, за преодоляване на пропуските в борбата срещу корупцията, за прилагане на по-добър надзор.

- Как оценявате сравненията на политическата ситуация в България с Беларус? И на двете места има протести, и на двете места предложения за нова конституция.

- Намирам сравнението за абсурдно. Как може да се сравняваме със страна, в която опозицията е преследвана, а опозиционен лидер трябва да си скъса паспорта, за да не бъде експулсиран?! В България опозицията има пълната свобода да говори, каквото пожелае, дори когато разпространява откровени лъжи и генерира напрежение.

Вероятно сравнението с Беларус е много удобно за някои хора, но нека напомня, че протести има навсякъде – и в САЩ, и в Европа. Само преди дни протестите на “жълтите жилетки” във Франция се възобновиха и бяха задържани над 150 души, но не съм забелязал това да се използва у нас като повод за сравнение. Навсякъде по света полицията е длъжна в рамките на своите правомощия да възстанови реда и спокойствието. Да, правото на мирен протест е безспорно, но то не бива да поражда насилие.

- Първата седмица на октомври ще има дебат за България в ЕП. Какво очаквате да се случи на него?

- Засега не мога да потвърдя, че ще се проведе такъв дебат на сесията в началото на октомври. Още нямаме дори проект на дневен ред за пленарното заседание. Окончателното решение за въпросите, по които ще заседаваме, се взима от Председателския съвет на ЕП в седмицата преди сесията. С други думи, в момента всяко твърдение, че такъв дебат ще се проведе в началото на октомври, е спекулация, каквато впрочем бяха и опитите дискусията по Механизма за сътрудничество и проверка да се представи като изслушване за върховенството на закона в България.

- Какви санкции за България са възможни от ЕС, в случай че докладът на 23 септември бъде силно критичен към страната ни?

- Да не слагаме каруцата пред коня само за да пророкуваме негативни сценарии за България. Дори и еврофинансирането да се обвърже с върховенството на закона, не мисля, че на този етап България има от какво да се притеснява. Друг е въпросът дали изобщо ще се постигне такова обвързване. Факт е, че ЕП призовава за по-строги правила в отпускането на европейски средства и контрола върху усвояването им. Факт е, че наскоро беше изпратено писмо до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен от няколко политически групи, сред които и ЕНП, с което се настоява отпускането на европари да бъде обвързано с върховенството на закона. Но при обсъждането на финансовата рамка за следващия програмен период видяхме, че в съвета няма голяма подкрепа за подобни санкции.

- Може ли да ни бъдат спрени европарите?

- Европарите винаги могат да бъдат спрени при много крупни злоупотреби, но такива в България към момента няма. В подобна ситуация обаче бяхме при правителството на Орешарски, затова е важно да поддържаме добрия курс. Това ще позволи страната ни да се възползва пълноценно и от солидната финансова инжекция в следващия програмен период, и от подкрепата за преодоляване на икономическия срив, предизвикан от COVID пандемията.

Последният доклад на Европейската служба за борба с измамите, който излезе преди дни, показва, че по брой проверки пред нас са страни като Гърция, Полша, Румъния, Италия. Самокритичността е полезна, но нека не я превръщаме в непрекъснато самобичуване. България заема достойно място в ЕС. Дано опонентите ни си дават сметка, че междупартийните битки може и да носят някому дивиденти в краткосрочен план, но в дългосрочен няма печеливши, ако допуснем да се подкопава доверието и да се руши имиджа на страната ни на европейско ниво.

- Как оценявате проектът за конституция, предложен от ГЕРБ?

- Той е необходим, защото е единственият начин да отговорим на препоръките, отправени към България от Венецианската комисия, от групата за борба с корупцията към Съвета на Европа (GRECO) и от ЕК. Никой от ГЕРБ няма претенции, че това е съвършеният проект. Той със сигурност би претърпял промени след евентуално свикване на Велико народно събрание и провеждането на необходимия дебат с участието на всички партии и гражданското общество. Това е само проект, но той отваря врата към промените, за които отдавна се говори в българското общество, за които отдавна се отправят политически искания.

Проектът, внесен от ГЕРБ, не прокарва конституция на ГЕРБ, както спекулират опонентите ни. Промените в основния закон на държавата са процес, който изисква широк консенсус, за да завърши успешно.