- Лобизъм - нищо лошо, ако е публичен и

контролиран. В другия случай се подават оставки

Разкритията за есемесите едва ли ще разколебаят

подкрепата за Радев и БСП, но може да мобилизират

подкрепа за ГЕРБ

- Закон за лобизма, за който от години само говорим, трябва да

санкционира практиките бизнесмени да контролират депутати

- Само преди дни прокуратурата обяви, че президентският съветник Пламен Узунов е изпратил съдебно решение на обвинения в търговия с влияние бизнесмен Пламен Бобоков още преди то да е взето. Двамата са близки приятели. Имат атрактивна кореспонденция, която издава и бизнес интереси. Докъде се разпростират правомощията на един президентски съветник, проф. Коларова?

- Безспорно президентските съветници не само че може, но и трябва да се срещат с различни представители на неправителствени организации, към които спадат и бизнес организациите. Абсолютно

естествено e

между тях да

протичат

всякакъв вид

консултации

и обсъждания, да дискутират важни икономически и социални теми. Макар президентът да не е част от изпълнителната власт, неговата роля и значение в държавата са много големи. И от тази гледна точка никой по никакъв начин не може да поставя под въпрос възможността на държавния глава и неговата администрация да се срещат с отделни бизнесмени или с представители на бизнес асоциации.

На такива срещи е естествено хората на бизнеса да обясняват своите позиции и съответно да отправят препоръки и дори изисквания към управляващите, което със сигурност е свързано със защита на собствените им интереси. Всичко това се нарича лобизъм.

Много често лобистите предлагат решение, което не само е по-добро, но в някаква степен не може да бъде постигнато без тяхна помощ. Затова основната причина за лобистката дейност е, че тя прави не само по-лесно, но и много по-ефективно вземането на управленски решения. Главното условие, при което това трябва да стане, е публичността и прозрачността. Те трябва да бъдат гарантирани нормативно и организационно при всяка среща с неправителствени организации или отделни граждани. Трябва да се превърнат в законова и в морална норма.

- Как би се решил този случай в рамките на ЕС, на който ние сме членове?

- Европейските практики са няколко. Първо, има публичен регистър, в който трябва да се записват всички организации, осъществяващи лобистка дейност. На второ място, всяка една среща с подобен представител трябва да бъде публична - съответно оповестена и вписана например в регистъра на парламента или комисията. Обикновено се прави и запис (“паметна бележка”) за срещата.

Преди години основен обект на лобизъм беше Европейската комисия, но в момента дори по-често обект на лобизъм е Европейският парламент. Там човек не може да влезе без регистрация, и това не е от съображения за сигурност, а най-вече за да могат да бъдат регистрирани именно срещите на депутатите с различни заинтересовани страни - бизнес, синдикати или други неправителствени организации. Демократичните стандарти изискват комуникацията между представител на правителствена институция и заинтересовани страни да става публично - тоест да има публично достъпен запис, и второ - да подлежи на контрол. Всяка среща, при която едното от тези две условия не е спазено, може да буди подозрения. Дори в рамките на европейските институции, когато такива срещи са били разкривани, впоследствие са водели до оставки. Това важи особено за комисари и има скандални случаи дори с председател на Европейската комисия. Такива отношения като описаните между Узунов и Бобоков биха били голям скандал.

- Но освен за непублични разговори между президентски съветник и бизнесмен в случая става дума за препращане на съдебно решение, преди то да е взето.

- Въпреки познатите ни европейски стандарти тези практики се възприемат като нормални в България. А всъщност непубличната защита на частен интерес е търговия с политическо влияние, което е най-високото ниво на корупция. Именно тази представа за “нормалност” е една от големите разлики между нашата страна и част от западноевропейските демокрации. Друг е въпросът, че в България от много години се говори, че трябва да се създаде закон за лобизма, което, разбира се, че не е направено, и затова практиката отива отвъд нормалните критерии.

Второ, липсата на подобно законодателство освобождава и овластените (в случая администрацията на президента) и бизнеса от чувството, че носят някакъв вид отговорност и нарушават някакви норми.

- Впрочем Узунов не е от вчера във властта - бил е вътрешен министър, познава терена на политиката у нас. И ако ние смятаме, че е прегрешение да препращаш съдебно решение, преди да е взето (а и далече не само това), на богат свой приятел, с когото, както сам твърди, се съветва, то какво остава за самия Узунов? В този смисъл каква развръзка очаквате?

- Вижте, когато в политологията анализираме ефекта от корупционните скандали, констатираме закономерността, че заради явление, наречено вътрешногрупова лоялност, корупционните скандали почти никога не ерозират подкрепата за партията или политическата личност, която е въвлечена в тях. Същевременно те могат да мобилизират подкрепа за политическите опоненти. С други думи, тези разкрития едва ли ще разколебаят симпатизантите и избирателите на Радев и БСП, но могат по някакъв начин да мобилизират подкрепа за ГЕРБ или други политически опоненти на президента. Както и обратното - ефектът от скандалите, свързани с управляващите, например с ГЕРБ, е, че те със сигурност мобилизират и въодушевяват симпатизантите на опозиционните партии,

но много малко

ерозират

подкрепата за

самата

управляваща

партия

Впрочем тази закономерност е установена чрез голям брой емпирични изследвания най-вече за региона на Южна Европа, към която ние принадлежим.

- Как оценявате разследванитята на прокуратурата на български милионери в последната година?

- Колкото до ролята на прокуратурата, има два основни елемента, които генерират принципно недоверие не само в България, но и в цяла Европа. Чела съм сравнителни изследвания, направени преди 20 г., и мога да кажа, че и тогава, и днес гражданите винаги се отнасят с голяма доза недоверие към магистратите, които в Европа по правило се назначават, и които обикновено работят по случаи и дела, разпределени им по неясни критерии. Това винаги генерира подозрение и скептично отношение към магистратите - и сред гражданите, и сред политиците. Мисля, че това е много видимо в България.

Такъв е и основният аргумент на президента, според когото нито прокуратурата, нито медиите имат безпристрастно отношение към разкритията за търговия с политическо влияние. В тази позиция на президента обаче има една слаба точка, и тя е свързана с отношението му към хората от неговата администрация, които той е назначил. Защото, както от прокуратурата се изисква да е в позицията на арбитър, тоест да не е пристрастна в своите разследвания, така и към политиците има изискване

да се подава

оставката, когато

се стигне до

разкрития за

злоупотреба с

власт

И именно тук е политическият избор, който овластените правят. От една страна, е ефектът на “вътрешногруповата лоялност”, т.е. ако непрекъснато искаш оставката на своите хора, плащаш по-висока цена, отколкото общественото мнение очаква реално да платиш, защото твоите симпатизанти не възприемат търговията с политическо влияние като нещо много укоримо. От друга страна, е принципът, че когато има такъв тип разкритие, трябва да има нетърпимост. В тази дилема всеки политик взима своето решение.

Радев, който почти ежедневно публично декларира своята критичност и нетърпимост към подобни практики, трябва много внимателно да премисли какъв избор ще направи, когато има разследване за търговия с политическо влияние на хора от неговата администрация. Макар и за него да важи правилото, че корупционните скандали няма да разколебаят симпатизантите му, той със сигурност е по-уязвим, защото може да бъде обвинен в двоен стандарт и дори в двуличие.

- Бяхте секретар на президента Росен Плевнелиев по връзки с гражданското общество. Как регулирахте контактите си с българския бизнес, още повече, че самият президент е от тези среди?

- Най-важното правило, което сме спазвали, е прозрачността. Не само срещите на президента Плевнелиев с представители на бизнеса бяха публично оповестявани. Много важно е, че тези срещи бяха редовни, а не инцидентни. За Плевнелиев беше изключително важно да насърчава и подкрепя българските инвестиции в онези икономически сектори, за които казваше, че създават клъстери и екосистеми. Тоест, които са устойчиви, автономни са и се развиват. За него беше въпрос на принцип да ги подкрепя.

Надявам се, че администрацията на Радев се е опитала максимално да запази тези редовни срещи. Но в тях е много важен също и личният контакт. Например за Плевнелиев като човек, който е завършил компютърно инженерство, IT секторът беше голяма слабост. И срещите с представителите на този сектор не само че бяха редовни, но той се опитваше да ги въвлече в други свои инициативи, свързани с олимпиади по математика и информатика, и въобще с всички образователни, културни и благотворителни дейности на президентството, като “Българската Коледа” например. Президентската институция се е обръщала към тези бизнеси и за финансова подкрепа на тези инициативи. Но едно е да търсиш подкрепа за публична инициатива като “Българската Коледа” или като олимпиада по информатика и математика, друго - да уреждаш брат си с някакъв вид бизнес сделки.

Това са две абсолютно различни неща и между тях трябва да се направи много ясно разграничение. Защото винаги може да се търси подкрепа от бизнеса и да му се дава подкрепа, но това трябва да става в рамките на публичното.

- Все по-често се говори, че законът за лобизма трябва да се върне в пленарната зала. В какъв вид обаче трябва да излезе оттам?

- Всичките закони за лобизма имат своите големи дефекти и в никакъв случай не можем да очакваме, че ще се създаде някакво идеално законодателство. Но едновременно с това е много важно този закон по някакъв начин да санкционира това, което се е превърнало в рутинна практика в българския парламент - бизнесмени да контролират депутати от различни парламентарни групи.

--------------------

Проф. Румяна Коларова е завършила философия със специализация социология в СУ. Специализира в Лондон, Ню Йорк и Флоренция
 Професор е по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция”. Председател на Българската асоциация за политически науки.

Секретар на президента на републиката Росен Плевнелиев (2012-2017) по връзките с гражданското общество. Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки.