“Ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води”, заяви президентът на САЩ Джо Байдън пред Общото събрание на ООН в сряда, като призова за укрепването на режима за неразпространение на ядрено оръжие чрез дипломация, пише “Вашингтон пост”. Той обвини Москва в “изключително значими” нарушения на Хартата на ООН, като подчерта, че целта на конфликта в Украйна е да се заличи правото на страната да съществува.

Изявлението бе направено, след като официални представители по цял свят определиха като “опасна ескалация” думите на руския президент Владимир Путин, който обяви, че ще мобилизира до 300 000 резервисти.

Генералният секретар на НАТО разкритикува Путин за използването на “опасна и безразсъдна” ядрена реторика след отправените недвусмислени заплахи. Йенс Столтенберг отбеляза, че до ядрен конфликт никога не трябва да се прибягва. По думите му речта на Путин показва, че войната не върви според плановете му и думите му може да се приемат като ескалация, но не са изненада. Според Столтенберг руският държавен глава сгрешил в изчисленията си относно Украйна. Той отбеляза, че нахлулите войски са зле оборудвани и им липсва подходящо командване и контрол, но големият им брой неизбежно ще ескалира конфликта. Столтенберг успокои, че досега службите по сигурността на НАТО не са забелязали промени в ядрената позиция на Русия. Преди шест месеца, само три дни след началото на руското нахлуване в Украйна, Путин нареди на ядрените си сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.

Шефът на НАТО не пропусна да заяви безпрецедентната подкрепа на алианса към Украйна, като увери, че е в тесен диалог с отбранителната индустрия за увеличаване на производството на оръжия и боеприпаси. Той изрази надежда, че войната в Украйна ще приключи на масата за преговори, но посочи, че условията трябва да бъдат приемливи за Киев.

Михайло Подоляк, един от съветниците на украинския президент, каза, че съобщението на Путин за частична мобилизация е “абсолютно предвидим призив”, като с ирония посочи, че тече 210-ият ден от “тридневната война”, за която Русия претендираше. Освен че Москва не се справи за три дни, Подоляк отбеляза, че руснаците получиха не Украйна, а “1. Мобилизация. 2. Затворени граници и блокиране на банкови сметки. 3. Затвор за дезертьорство.” Публикацията си той завърши с кратък въпрос: “Всичко все още е по план, нали?”, като отбеляза, че животът има страхотно чувство за хумор.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски беше един от малкото лидери, които не се изплашиха от заявките на Москва, а напротив - дори не ги взе насериозно. Според него Путин не би прибегнал до ядрена война, а дори да иска да го направи, не вярва, че светът би му позволил подобно своеволие.

Много други политици обаче приеха думите на руския държавен глава много сериозно. Зам. външният министър на Великобритания Джилиан Кийгън предупреди, че ситуацията не бива да се пренебрегва, защото в момента “ние не я контролираме - не съм сигурна, че и той я контролира, наистина”.

Вицеканцлерът на Германия Робърт Хабек определи ескалацията на Путин като “поредната лоша и грешна стъпка на Русия, която, разбира се, ще обсъдим и ще се консултираме политически относно това как да отговорим”.