Прогресивният ляв либерален елит отказва да осъзнае целия драматизъм на понятието “вот на недоверие”

Нелепо е упорството на бившите управляващи да представят провалените си решения като панацея, потъпкана и поругана от шайка злодеи. За подобни състояния имаме малко неприлична, но пък много вярна пословица, съдържаща риторичен въпрос: Кой ми с*а в гащите?

Бившите поклоници на Румен Радев, които днес протестират под прозорците му, са живото доказателство, че от ума си човек тегли най-лошо. Очевидно нито те, нито водачите им осъзнават целия драматизъм на понятието “вот на недоверие”.

Фактът, че правителството на “Промяната” е първото, свалено с такъв вот, не се изтъква само заради куриоза и историческия прецедент – става дума за невиждан досега публичен и безапелационен управленски провал. Същността на проблема далеч не е в организацията на самото гласуване, както прогресивните се мъчат да обясняват. Няма нищо общо с купуването на депутатска съвест, не се корени в изтъкнатата от Слави Трифонов причина да разтрогне коалицията, нито се обяснява единствено с хитростта на опозицията. Щом се е стигнало до успешен вот на недоверие, значи мнозинството и кабинетът отдавна са изгубили контрола. Политиката им не е била достатъчно убедителна, спечелили са повече врагове, отколкото съюзници,

фатално са оплели конците

За този рояк амбициозни сили, свалени на собствен терен, стоящи на два месеца разстояние от предсрочен парламентарен вот, е пълна загуба на време да си изграждат репутация на безгрешни жертви и да търсят други виновници. Техният провал е куриозен, нужна им е съвсем различна стратегия за излизане от

образа на бития неудачник

За по-плътна конструкция се налага историческа справка. През лятото на 2020 г., след като прокурори влизат в президентството, ляволибералният сегмент се мобилизира. Ядрата на т.нар. градска десница, набързо свикани активисти на БСП, русофили, “отровното трио” и Мая Манолова в лично качество излизат на протест срещу кабинета “Борисов” под патриотичния съпровод на “Ку-ку бенд” и Слави Трифонов. Тук е важно да се подчертае: прогресивният митинг е в защита на Радев, за чийто импийчмънт същите протестиращи бълнуват сега.

За разлика от други революции, избухнали заради социални неправди или икономически кризи,

платформата на тази е половинчата, оставила е празна следващата страница. Мотивирана е със свалянето на Борисов и Гешев, без да предлага алтернатива на статуквото (както да кажем през 1996-а протестиращите срещу социалистическата власт искат ОДС да ги поведе към европейско бъдеще).

Сценаристите на бунта от 2020-а много държат протестите да запазят облика си на спонтанна гражданска реакция срещу задкулисието. Търсят аналогия със събитията от 2013-а, когато истинската градска интелигенция въстава срещу кабинета “Орешарски” – брутален опит на олигархията да превземе държавното управление.

Бързо става ясно обаче, че 7 години по-късно творческият елит проявява мижав интерес - и един бард не излиза на площада, дори ефектни лозунги няма кой да измисли.

Режисурата на протестите минава в ръцете на любители,

които провеждат просташки спектакли с носене на ковчези, вадене на жълти павета, горене на слама, мятане на яйца и домати, принизявайки събитието до нивото на евтин пърформанс.

Президентът, лидерите на “Демократична България” и БСП, “отровното трио” и Мая Манолова не остават дълго в сянката на народното въстание, излизат напред и се сборичкват кой да води бунта. Основната им задача е да се утвърдят още на площада като лидери на промяната, спускайки опорни точки на протестиращите. С тях

синхронно заглушават неудобния въпрос:

Какво ще стане, след като “справедливостта” победи?

Въпреки неистовата врява Бойко Борисов инатливо завършва мандата си и на редовните избори през април съюзът ГЕРБ-СДС печели. За ужас на прогресистите, на второ място не е ДБ, а “Шоуто на Слави”, подкрепено предимно от сънародниците ни в чужбина, към които левите либерали, кой знае защо, са развили собственическо чувство.

Опитите за съставяне на кабинет пропадат, а прогресивните водачи настоятелно насаждат тезата, че предишното статукво е смъртоносно ранено. Не дават обяснение за фрапантния успех на ИТН, не тълкуват посредствените си резултати – цупят се погнусени от “чалгарите” и толкоз.

Медийният им капиталов кръг се изпълва с умиление към служебния кабинет, който Радев назначава до следващия вот, особено към новите президентски любимци Кирил Петков и Асен Василев.

Само веднъж Христо Иванов се изпуска в телевизионно интервю, наричайки харвардските възпитаници “Б отбор на ДБ”, повече никой от тази прослойка

не изрича лоша дума срещу двете звезди

С огромна радост гръмогласните инфлуенсъри и медии на т.нар. умни и красиви посрещат развихрилия се реваншизъм на служебния кабинет, брандиран с тарикатското понятие “чегъртане”. Насред пандемията от коронавирус уволненията на светила в медицинските науки се посрещат с бурни аплодисменти. Поругаването на авторитети от ранга на Райна Кабаиванска гали самочувствието на новия самопровъзгласен елит, навявайки мрачни спомени за буржоазните гонения след деветосептемврийския преврат.

На 11 юли 2021 г. ДБ и БСП преживяват още по-жесток удар, този път “Шоуто” печели две депутатски места повече от ГЕРБ и заема първото място. Надеждите на прогресивните отново са попарени! Става очевидно, че Радев симпатизира на ИТН. Побеснели, левите либерали се захващат да громят опитите на Слави да състави кабинет,

кандидат-премиерът е грозно поруган

и мандатът е върнат безславно.

Вторият служебен кабинет на Радев отново е посрещнат с аплауз, прогресивните за сетен път не се трогват от провала на своите лидери. Те влизат с мощен ентусиазъм в кампания за избори 2 в 1, само за парлама издигат свой кандидат за президент, когото игнорират, за да изберат Радев за втори мандат.

Нито проруската ориентация на президента, нито инициативният му комитет, в който доминират бивши агенти на ДС, успяват да сломят победния устрем на “Да, България” и основаната от Костов ДСБ. Победата на Петков и Василев на втория за 2021 г. предсрочен парламентарен вот също не помрачава възторга им.

Както казва Ханибал Лектър, сериен убиец канибал, герой от романите на Томас Харис: “Правенето на лоши неща на лоши хора ни кара да се чувстваме добре”. По аналогични причини след победата на “Продължаваме промяната” политическата платформа на левите либерали не претърпява развитие, “чегъртането” си остава неин главен приоритет и вдъхновение. Промяна няма!

Изкована в демократичната доктрина, ДБ влиза охотно и без капка скрупули в управленска коалиция с БСП, ПП и ИТН.

Ни най-малко не я смущава фактът, че новият премиер е нарушил конституцията, вкарал е в заблуждение дори държавния глава, попълвайки невярна декларация за българското си гражданство. Радев не се огъва, залага авторитета си на Петков и Василев, насърчаван от развеселените прогресивни сили.

Идвайки на власт, градските “десни” приемат безрезервно Корнелия Нинова за вицепремиер и министър на икономиката. Протежетата на Радев в новия кабинет обаче внезапно се оказват проблем за Петков и Василев и те се освобождават от тях. Изведнъж, без всякакво предупреждение, менторът им е изгубил респект.

Вътрешният министър Рашков светкавично предава патрона си, минавайки на страната на “Промяната”, но военният Стефан Янев е гръмовно уволнен. Следва чистка на президентски хора по всички нива, която слага началото на разрива между държавния глава и галениците му.

Достатъчно е днешните протестиращи под Радевите прозорци да си подредят хронологията на миналото, за да осъзнаят пълната си несъстоятелност. Няма нищо по-недостойно и непрогресивно от предателството!

Заблудени от опорните точки на своите партийни водачи, те нападат единствения силен фактор, който е на тяхна страна от първия протестен ден.

Фейсбук троловете им никога няма да го признаят, но това е самата истина

– Румен Радев беше подло предаден

от “Промяната”. Нямат основание сега да го обвиняват, че е оттеглил подкрепата си за Петков и Василев. Ето защо тяхната давност изтича преди неговата.