Вече сме регистрирали толкова обидни думи, че можем да направим речник на нецензурната и обидната лексика в българския език, казва езиковедът доц. Владислав Миланов

- Доц. Миланов, политическата агресия ескалира - и вербална, и физическа, как се промени политическият сленг през последните месеци?

- През последните години политическото напрежение е много силно. То със сигурност оказва влияние върху речта на българските политици, но ги представя в много лоша светлина. Парламентът е най-официалната държавна институция и от народните избраници очакваме да бъдат на нейната висота. Не да бъдат професори лингвисти. Но да премислят внимателно словото си, преди да го превърнат в публична реч. Не само да информират, но и да въздействат върху обществото чрез тежестта на думите. Изказванията на народните представители често са лишени от смислово организиран център; аргументацията невинаги е задълбочена и убедителна. Политиците ни не осъзнават, че думите са по-силни от най-мощното оръжие в света и трябва да ги използват много (раз)умно, за да изградят един хармоничен свят, а не да създават непрекъснато усещането за словесни битки.

Речевата агресия е белег за ниска култура

Тя е знак, че не се познава словното богатство на езика ни, че не се намират онези изразни средства, които да представят политическото мислене като сложен диалог между опоненти, които, макар и да не приемат чуждата политическа идея, могат поне да я изслушат, ако тя е полезна за държавата и обществото. Отдавна сме отбелязали, че вече сме регистрирали толкова обидни думи, че можем да направим речник на нецензурната и обидната лексика в българския език. И ако преди много години политиците са се обиждали на стадо овце, глупи кокошки, гъски, то днес обидата е разширила, за съжаление, своите употреби и включва примери за най-различни неуместни употреби: глупак, дядка на 60, мафия, да го ду**т, тъпак (Костадин Костадинов към Искрен Митев) и много други. Ако един човек не знае, че това са думи, изречени от политик, по-скоро би ги отнесъл към ниски социални прослойки и към лица, които нямат средно образование.

Много държа обаче да отбележа, че обидата между българските управници е израз на бедна езикова култура, на ценностни дефицити и по същество е обида към цялото българско общество.

- В политиката навлязоха нови хора, как говорят те?

- Новите лица бързо усвояват клишето. Губят се в думите, водени от свръхполитическото убеждение и в стремежа да имитират лидера си или пък по-опитните колеги, които са превърнали политическото говорене в жаргон. Бързо усвояват наложените през последните години модели на политическо говорене.

Не могат да избягат от клишето

Не умеят да поставят логическото ударение в изказването си така, че да ориентират слушащия. Темпоритъмът на изказването е или прекалено забързан, или пък монотонно бавен. И в двата случая ощетен е този, който възприема информацията. Много често новите лица в политиката “кръжат около отговора”, за да не навлязат в сложна проблематика, която не работи за добрия им облик в обществото и ги представя като некомпетентни специалисти.

Винаги посочвам на моите студенти примера с Маргарет Тачър, която се е упражнявала, преди да произнесе реч публично. Да, ние говорим езика си, но за да бъдем силни и убедителни през словото, трябва да работим върху техниката на говора – дикция, интонация, темпоритъм; върху речевите презентативни умения, в които речта е премислена и силна; образна и въздействаща.

- Правите езикови портрети, кой е най-зле и кой е отличникът?

- Не сме правили такава класация. В езика тя е невъзможна. В по-старите изследвания често сме давали като пример речта на големи учени и парламентаристи като Андрей Пантев, Стефан Данаилов, парламентарни лица като Гиньо Ганев и Петър Дертлиев. Днес по-скоро подчертаваме ролята на българските политици, които проявяват загриженост към проблемите на родния ни език и с дейността си търсят начини да подобрят усвояването му у нас и в чужбина. Тук като пример мога да посоча вицепрезидентката Илияна Йотова и усилията, които полага да бъде създаден Български културен институт. Като добър пример за умерена и премислена реч

бих посочил речта на Кристиан Вигенин

Отрицателните примери са много. И се проявяват в различни тематични полета. Създава се усещането, че в този парламент речевата агресия преобладава. Тя често води и до физически сблъсъци, а ние предупредихме за този проблем преди повече от 15 г. Ако в близкото минало лидерите на националистическите партии - Волен Сидеров и Валери Симеонов, често използваха обидни и нецензурни думи, то сега представители от всички партии в Народното събрание под влияние на обострената ситуация и на напрежението между отделните партии достигат до речева безпомощност и изпадат в словесна немощ:

Нека да не допуснем тази фашистка измет, тези платени да дойдат и да ни отнемат държавата. Призовавам всички сънародници, които не искат да станем втора Украйна, нека да дойдат тук, когато се гледа вотът на недоверие - Костадин Костадинов.

От няколко дни за вас президентът на републиката е човек, който се е объркал, тотално разочарование според Божинката или Божанката, извинявайте, в политиката - Десислава Атанасова.

Днес сте особено емоционална. Пишете във Facebook – скандално изказване на Асен Василев по въпроса с бюджета. Но, госпожо Атанасова, не може всеки път, като чуете за духане, веднага да излизате. Искате и вие да се вредите там, пък не сте от бедните – Явор Божанков към Десислава Атанасова.

- Кои са масовите грешки?

- Много неприятни са отклоненията от книжовноезиковите норми, при това в ситуация на висока държавна институционалност, която ангажира говорещите с нормите на книжовния език. Но това като че ли е най-малкият проблем на българските парламентаристи. Небрежната разговорност на

улицата навлезе в Народното събрание

Примерите са десетки. Наскоро една дама, бивш министър, обърка значението на думата “камара” с “камера”. Извинявайте, но такива паронимни грешки не правят дори учениците в средното училище. Няма да забравим и онзи депутат, който прочете VII като Ви Ай Ай. Министър от правителството в оставка пък редовно използва думата благодарЪ с депалатална съгласна преди глаголното окончание. Често записваме и примери за непреодоляна диалектна редукция: цИните, времИту, пИриод и други.

Примери имаме много, но те не говорят добре за езиковата култура на българските народни представители. И оправдания не може да има никакви. Публично говорещите лица трябва да бъдат грамотни и да владеят изкуството да говорят.

- Липсват ли ви честите изяви в медиите на Бойко Борисов?

- На мене не. Политиците не са постоянна величина. Едни идват, други си отиват. В очакване сме на онзи политик, който чрез речта си ще разгърне силата на думите и ще обедини нацията ни. Наслушахме се на приказки, зад които не стои реалност. Изморихме се от изхабените думи. Вече дори не се замисляме, че с думи се убиваме всеки ден.

- Кои думи се родиха в последно време, “карантинирам” вече остаря и не звучи екзотично?

- “Карантинирам” е по-скоро с терминологична употреба. По телевизиите много често се чува например “кредит на доверие”, а латинският глагол “кредо” означава точно доверие. Депутатите много често използват съчетанието “при свършен факт”, а знаем, че лексемата “факт” произлиза от лат. “фактум”, което означава нещо свършено. Нови и чужди думи са навлизали в езика ни по различни пътища и по различни причини. И ще продължат да навлизат. Въпросът е да ги използваме уместно.

- Хареса ли ви разказът “Талисманът” от Красимир Бачков, който се падна на изпита в 7-и клас? Творбата и авторът предизвикаха много полемики в социалните мрежи.

- Не. Не ми хареса. Не приемам и опитите на МОН да сведе проверката на знанията по роден език и по литература до формални схеми, а не да провокира младите хора да разгърнат своите способности, своето въображение и изобщо своята култура, придобита чрез досега с езика и литературата в средното училище.

Художественият текст не може да бъде текст по поръчка; така, както да си писател, не е само призвание; то е и дарба, и талант. Националната ни литература е съкровищница и в нея има толкова въздействащи текстове, през които може да се проверят далеч по-значими за училището и за живота знания.