Приветствам заявлението на Бойко Борисов, че ще подкрепи френското предложение, казва историкът

- Проф. Павлов, успяхте ли според вас да изясните на европейските депутати каква е българската теза за Македония при посещението ви в Страсбург?

- Това посещение беше на колеги от националния кръг “За Македония”, една неформална организация на учени, интелектуалци и хора, които имат отношение към темата.

Говорители сме проф. Николай Овчаров, проф. Ана Кочева, доц. Спас Ташев и аз. Заедно с нас беше и един млад колега- Владимир Митов, от Македонския научен институт в София. Срещнахме радушен прием от почти всички български евродепутати, независимо от коя партия са представени. Първо

имахме среща с групата, която се занимава със Западните Балкани, където присъстваха около 15-16 евродепутати

След това имахме среща с групата на консерваторите и реформистите, където имаше около 70 души, други над 30 евродепутати участваха косвено в по интернет.

Това, което се тръби в някои наши медии, че интересът бил слаб, изобщо не отговаря на истината.
Нашето представяне беше съвсем кратко - една презентация на английски, изнесена от проф. Ана Кочева, аз и колегата Овчаров говорихме на исторически теми, доц. Спас Ташев от Института за населението и човека при БАН обърна внимание най-вече на нарушаването на човешките права на българите в Македония в последните 2 г.

А младият колега накратко представи работата на Македонския научен институт в София, създаден от български учени след Ньойския договор.

Това посещение според мен бе изключително полезно. Бяхме приятно изненадани, че нашето външно министерство също е преценило, че е една изключително полезна инициатива, макар и много закъсняла.

В Северна Македония реакцията беше много по-силна, отколкото у нас

Излязоха около 50-60 информации, някои от тях доста тенденциозни.

Като цяло мислещите и четящите хора в Северна Македония са разбрали каква позиция изразихме и че тя отговаря на нашата дефиниция “За Македония”, а не против.

Все пак институтът ни е създаден в името на това - Македония да има перспектива, да започне преговори с ЕС, да няма граница между нас, като ние имаме своите сериозни критики и бележки срещу това, което се върши в момента от управляващите там.

- Как оценявате предложението на френското председателство към България по отношение на Северна Македония?

- Ние го познаваме до голяма степен от медийни публикации, не можем да бъдем сигурни, че информацията е пълнокръвна.

Но виждаме, че специалистите, които имат отношение към темата, смятат, че това е една решителна крачка напред. Дори хора като президента Румен Радев, които отначало бяха категорично против, само след 24 часа възприеха позицията, че това е правилна крачка.

Разбира се, има и крайни гласове от рода на псевдонационалистите от т.нар. “Възраждане”, които, обслужвайки имперските руски интереси с креслива патетика и крайни изрази, очевидно са против.

Като цяло това е една решителна крачка напред, но това не снема отговорността от правителството, дори то да е в оставка. В крайна сметка правителството и премиерът Кирил Петков имат конституционната отговорност да движат този процес, а не да прехвърлят топката на комисията в парламента или на когото и да било.

- Трябва ли да падне ветото и кой да го гласува?

- Първо, ние не сме налагали вето, тази формулировка също не е съвсем точна.

България изнесе своите възражения във връзка с неспазването на договора

от 2017 г. от страна на Република Северна Македония (РСМ).

Самият факт, че председателството на ЕК се съгласява с българските забележки, е показателен. Неведнъж беше споменавано, че Европа не се занимава с двустранни въпроси. Ето, виждаме, че Европа се заема с този въпрос и това несъмнено е едно постижение на българската страна.

И тук специално трябва да кажем добра дума за министър Теодора Генчовска и за нейния екип, който само за 2 месеца успя да изясни позицията и тя да бъде възприета от нашите европейски партньори.

- А усетихте ли тази двойна външна политика, която бе афиширана като основен аргумент за разрива в управляващата коалиция?

- Още когато създадохме този неформален кръг “За Македония”, без да се самоизтъкваме и да се самопредлагаме, очаквахме някаква реакция от български партии и парламентарни групи.

За съжаление, никой освен ВМРО не ни потърси

и доколкото знам, никой не потърси и други специалисти по темата.

Ние неведнъж изразихме позиция, че не бива да се допуска аматьорщина във външната политика и че не бива съдбата на нашите сънародници в Северна Македония да се превръща в борба за междупартийни, междуличностни и всякакви други интереси, както се получи с позицията на ИТН.

Крайно време е да покажем едно единно, хармонично отношение към темата. В този смисъл мога да приветствам това, което направи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Макар и с доста крайни изрази той заяви, че ще подкрепи френското предложение. Трябва да има единство по тази тема.

Призовавам Кирил Петков да си поеме функцията по конституция,

защото външната и вътрешната политика се осъществяват от правителството начело с премиера.
Така е още по Търновската конституция. Такива са и нашите традиции.

Така че не бива да се бяга от подобна отговорност, независимо дали правителството е действащо, или е в оставка. Отговорността си остава.

- Какво трябва да каже Кирил Петков на срещата в Брюксел, какво бихте го посъветвали?

- Бих го посъветвал, преди да отиде в Брюксел, спешно да вземе позиция на правителството. То си е действащо независимо от ситуацията.

Да направи консултации с другите партии, да го внесе дори и в парламента, аз не виждам пречка. Мисля, че в това отношение няма да има бойкот от когото и да било. Така че колкото и да е малко времето, то дава възможност това да стане.

От друга страна, дори и да не се спази този срок, който между другото никой не ни е поставял, в близка перспектива този въпрос трябва да бъде решен, а не да бъде отлаган, затлачван от двойни стандарти и двойна политика. Но тук

всичко зависи от активността на самото правителство

Преди да отиде и да каже каквото и да било, нека да направи тези контакти и да изрази позиция, която да бъде достатъчно отговорна. След като може да звъни едва ли не на всеки депутат, искайки подкрепа, да позвъни и на шефовете на парламентарните групи, даже да бъде свикано и извънредно заседание на парламента.

Мисля, че тук бойкот няма да има и резултатът ще бъде позитивен. Позволете ми да бъда скептик, че ще бъде проявена такава енергия при толкова отлагане, протакане, импровизации, наивни идеи от типа на тази със самолетната линия.

Не съм някакъв самоцелен критик на премиера, но призовавам да осъзнае каква отговорност

пада на плещите му и да си спомни какво са правили в подобни ситуации хора като Стефан Стамболов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев.

Нашата история, която той очевидно не познава особено добре, дава много добри примери как се действа в интерес на обществото и на европейското развитие на България.

Най-малкото да бъдат дадени ясни сигнали, че България работи по въпроса и ще изрази позиция. Самото споразумение не е някакъв диктат, който някой ни налага.

Призовавам към активност и към отговорност, каквито засега не виждаме.

- Според вас трябва ли да отлагаме свалянето на ветото за РСМ?

- Ако от страна на Северна Македония продължават враждебните актове като този куриозен и анахроничен митинг, който направи ВМРО-ДПМНЕ, вероятно ще се наложи. Но в крайна сметка в интерес на България, на Европа, на самата РСМ и на нейните граждани е този процес да започне.

България винаги е изразявала желание този процес да започне,

но не и на всяка цена. Не и на цената на езика на омразата. Защото най-силен отзвук на това, което говорихме в ЕП, имаха именно тези данни за грубото нарушаване на човешките права, ситуацията, в която в Македония всяка общност, независимо колко е голяма, може да бъде представена, с изключение на българската.

Включително заклинателните крясъци на лидера Християн Мицкоски, че българи няма да има в македонската конституция. Това показва, че в по-нататъшната работа по нелекия път за присъединяване на Северна Македония към Европа България ще има достатъчно възможности да контролира процеса и да го насочва.

Въпросът е да има последователност, системност и отговорност.

- Има ли препратки в историята ни, които да подскажат правилното решение?

- Темата за историята във френското предложение е залегнала твърде повърхностно, може да се доизчистят някои текстове там, става дума за отговорна работа от двете страни.

Тук нашият упрек трябва да е и към властите в Северна Македония, особено към президента Пендаровски. Нашето посещение в Страсбург съвпадна с палежа на Българския културен клуб “Иван Михайлов” в Битоля.

До голяма степен човекът, който насъска подпалвача, бе президентът с изявленията си.

България независимо от колизиите и злоупотребите с темата в общи линии направи нещо, което е съвсем нормално и естествено. Проблемът е, че не го обяснявахме както трябва през годините на нашите партньори.