Цените на жилищата растат силно в почти всички големи икономики след коронавирусната пандемия, като постигат най-големия скок от над две десетилетия и съживяват притесненията за икономиката заради потенциални заплахи за финансовата стабилност, пише Financial Times.

От 40-те страни, включени в данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), само три са отчели спад на цените на жилищата в реални изражения през първите три месеца на тази година – най-малкият дял от началото на воденето на статистика през 2000 г., сочат анализи на Financial Times.

Исторически ниските лихви, натрупаните спестявания по време на блокадите и желанието за повече площ, тъй като хората работят от вкъщи, стимулират тенденцията, отбелязват анализатори.

В краткосрочен план ръстът на цените на жилищата може да бъде „нещо добро за икономиката, тъй като хората, които вече притежават жилище, се чувстват по-богати и могат да харчат повече заради оценката на активите им“, коментира Клаудио Борио, ръководител на паричния и икономически отдел в Банката за международни разплащания – банката на централните банки, предава "Инвестор".

Но ако той се запази, това може да се превърне в неустойчив бум, който в крайна сметка може да тласне активността „в обратна посока“, особено ако бъде придружен от силен ръст на кредитите, предупреждава Борио.

Ускоряване на ръста на цените

През първото тримесечие на 2021 г. ръстът на цените на жилищата в страните от ОИСР е достигнал 9,4% на годишна база - най-бързия темп от 30 години насам. Това се случва на фона на ръста на икономиките след тежката рецесия от миналата година заради коронавируса.

Денис Иган, заместник-директор на макрофинансовото подразделение в отдела за анализи на МВФ, отбелязва „силния ръст на цените на жилищата през последната година в повечето части от северното полукълбо“.
Данни на национално равнище показват, че широката тенденция е продължила и през второто тримесечие. В САЩ цените на жилищата нараснаха с най-бързия си годишен темп от близо 30 години през август.

Силният ръст продължава във Великобритания, Южна Корея, Нова Зеландия, Канада и Турция.

Някои страни показват признаци на „жилищна треска“, коментира Енрике Мартинес-Гарсия, старши икономист във Федералния резерв в Далас. Той отдава развитието на фискалните и парични стимули по време на пандемията.

Защо растат цените?

„Изключително благоприятните финансови условия“ с рекордно ниските лихви дават тласък на жилищните цени с необичайно бърз темп през период на слаба икономическа активност, казва Борио.

Ниските лихви правят покупките на жилища по-достъпни в сравнение с наемите и други инвестиции. Освен това много домакинства, особено по-заможните, са натрупали големи спестявания от началото на пандемията, тъй като блокадите ограничиха разходите, а в същото време някои работни места бяха защитени.

„Голяма част от допълнителните приходи се насочват към жилищния пазар“, казва Мартинес-Гарсия.

В същото време повече хора са решили да сменят жилището си, често за по-голямо на по-тихи места, след дългите прекарани часове у дома по време на блокадата. Те са се насочили към имотните пазари, които вече се задъхваха с натрупаното търсене от домакинства, които отлагаха преместването си.

Това положение е „задълбочавано от липсата на предлагане и ръста на цените на строителните материали“, коментира Матиас Плейснер, икономист в рейтинговата агенция Scope Ratings. Наличностите от жилища се свиват, тъй като глобалните снабдителни вериги са подложени на натиск, а разходите за материали като стомана, дървесина и мед растат бързо.

Брет Хаус, заместник-главен икономист в канадската банка Scotiabank, предупреждава за „структурен дисбаланс между търсенето и предлагането на жилища…, който само ще нараства“ през идните месеци.