l Повече мерки за туризъм, транспорт

и енергетика иска да види ИТН

l Ново забавяне обаче означава

България да не получи 1,3 млрд. лв.

аванс до края на годината

Планът за възстановяване и развитие, по който България очаква да получи поне 12,6 млрд. лв. от ЕС, ще бъде пренаписан отново за пети път, преди да бъде изпратен на Европейската комисия за одобрение.

Това планира партията “Има такъв народ”, ако успее да състави правителство. Хората на Слави Трифонов не харесват и сегашния вариант, предложен от служебното правителство и вицепремиера Атанас Пеканов, а зам.-председателят на ИТН Филип Станев го определи като “много зле” пред БНР.

Две са основните теми в сегашния вариант на плана, които не се харесват на партията на Слави Трифонов.

В плана почти не е отделено внимание на възстановяването на туристическия бранш. Туристическият бранш е изцяло пренебрегнат, обяви депутатът от ИТН и потенциален министър в новото правителство Ивайло Кожухаров. Той бе и кандидат за поста министър на туризма в първия вариант на кабинет на ИТН, при който за премиер бе определен Николай Василев. Според Кожухаров България трябва да вземе пример от Хърватия и Гърция, в чиите планове туризмът е сериозно застъпен.

От партията на Трифонов не харесват и премахването от плана на проект за възстановяване на напоителната инфраструктура на стойност от 850 млн. лв., който е присъствал в първоначалния вариант, предложен от ГЕРБ. Според депутата Пламен Абровски той ще бъде прехвърлен към финансирането със заеми, а няма да е в частта за безвъзмездни средства, което било нечестно.

Проблеми ИТН виждали и в енергетиката и преминаването към нисковъглеродна икономика. Като кандидатът за премиер от името на партията и сегашен депутат Пламен Николов разясни в петък вечерта пред БНТ, че всякакви действия в енергетиката, включително и бъдещето на комплекса “Марица-изток”, трябва да бъдат обсъдени отново.

Ново забавяне на внасянето на плана в Европейската комисия обаче със сигурност ще лиши от авансово плащане от страна на комисията на 1,3 млрд. лв. Този приход вече е предвиден в бюджета за 2021 г. А за да е сигурно, че България ще получи пари по плана до края на годината, той трябва да бъде внесен в комисията най-късно през септември.

Версия на Плана за възстановяване и развитие бе готова още през април, но правителството на ГЕРБ се отказа да я представи пред ЕК в срок и остави това задължение на следващо управление. Веднага след влизането във властта на служебния кабинет на Стефан Янев вицепремиерът Пеканов започна да пренаписва документа. Като по настояване на президента Румен Радев в него залегнаха ключови според държавния глава проекти като закупуването на хеликоптери линейки, изграждането на центрове за лечение на инсулти в цялата страна и пр.

Планът на служебното правителство бе представен от Атанас Пеканов на 20 юли и е на обща стойност 12,6 млрд. лв. Тези пари щели да геренират допълнителни 8 млрд. лв. инвестиции от страна на бизнеса и да се превърнат в мотор за икономиката в следващите 6 години, обясни той.

Като България може да получи и допълнително финансиране по линия на специално кредитиране, договорено от комисията.

До момента само България и Нидерландия не са представили своите планове пред Европейската комисия. А голяма част от държавите вече получиха и одобрение за техните.

Служебното правителство обаче държи на одобрение от страна на парламента, преди да представи плана пред ЕК, въпреки че има правомощията да го направи и без него.

В последния вариант на Плана за възстановяване и развитие са включени 43 реформи и 57 инвестиции, като повечето реформи са насочени към бизнес средата и преминаването към нисковъглеродна икономика, описа документа служебният вицепремиер Атанас Пеканов. Планът е изграден върху четири стълба.

Първият е “Иновативна България”, където са заложени мерки за икономически растеж чрез развитие на образованието и науката. По него са отделени 24,7% от парите по плана, или малко над 3 млрд. лв.

“Зелена България” пък е насочен върху управлението на природните ресурси и опазването на околната среда и включва проекти за 4,6 млрд. лв.

За подобряване на транспортната и цифровата инфраструктура и насърчаване на местното развитие в регионите пък се предвижда да бъдат дадени 2,2 млрд. лв. Подобна сума е заложена и за социални програми и реформи в администрацията.